- Ако ме предадете, авторитетът на Бригадата се срива заедно с мен. Скандалът би могъл да се отложи, ако ми развържете ръцете.
- И ако обявя война на френското министерство и на Канадската жандармерия?
- Не. Само вдигнете полицейското наблюдение.
- Само това? Имам ангажимент, представете си.
- Но можете да го заобиколите. Като удостоверите, че съм на чужда територия. Аз, естествено, ще се укрия.
- Скривалището ви сигурно ли е?
-Да.
- Друго?
- Оръжие. Нова карта с ново име. Пари за всекидневни нужди. Връщане на Ретанкур в Бригадата.
- Какво четяхте? - попита Брезийон, посочвайки малката книжка с кожена подвързия.
- Търсех „Спящият Вооз“.
- Защо?
- За два стиха.
- Кои?
- „Кой бог, кой жътвар на вечното лято бе захвърлил небрежно златния сърп в звездната нива“.
- Кой е златният сърп?
275
- Брат ми.
- Или вие понастоящем. Сърпът не е-само добро-душната луна. Той може и да реже. Може да отреже глава, да прободе корем. Сърпът е нежен и жесток. Един въпрос, Адамсберг. Не се ли съмнявате в себе си?
По начина, по който Брезийон се наведе напред, Адамсберг разбра, че този банален въпрос е решаващ. От отговора му зависеше дали ще го върнат в Канада, или ще му развържат ръцете. Поколеба се. Логично бе Брезийон да желае убедително уверение, което да го предпази от неприятности. Но Адамсберг подозираше друг вид очакване.
- Съмнявам се в себе си всяка секунда - отвърна той.
- Най-добрата гаранция за невинност - сухо обяви Брезийон и отново се отпусна в креслото си. - От тази вечер нататък сте свободен, въоръжен и невидим. Но не завинаги, Адамсберг. За шест седмици. Щом изтекат, искам да ви намеря тук, в тази стая и в това кресло. Н следващия път звънете, преди да влезете.
276
XLIII
Последната задача на Жан-Пиер Емил Роже фьойе беше да се снабди с мобилен телефон. После Адамсберг с облекчение се отърва от тази самоличност под душа на Клемантин. И с известно съжаление. Не че се бе привързал към това малко свито същество, но намираше за невъзпитано да остави да се оттече в канала лицето Жан-Пиер Емил, което му бе направило такива неоценими услуги. Затова му отдаде кратка почит, преди да се върне към кестенявата си коса, към нормалния си силует и тен. Остана му само тонзура-та, която се налагаше да прикрива, докато косата му порасне достатъчно.
Шест седмици отсрочка, огромно свободно поле, отстъпено му от Брезийон, но крайно тясно, за да гони дявола или собствения си демон.
Да почисти гардеробите, да изпразни старите ракли, да изхвърли боклуците от тавана, с две думи, да го лиши от скривалище, бе казал Мордан. Тоест да запълни пропуските в разследването си между смъртта на съдията и убийството в Шилтигем. Това няма да му помогне да локализира новото му убежище, но кой знае, може би от време на време съдията отново посещава таваните си.
Говореше по този въпрос, докато вечеряше с Клемантин и Жозет пред камината. Не очакваше от Клемантин технически предложения, но присъствието на старата жена го отпускаше и някак укрепваше самочувствието му.
- Важни ли са тези жилища? - попита Жозет с тънкото си колебливо гласче. - Тези убежища от миналото?
277
- Ами да - отвърна Клемантин вместо Адамсберг. - Трябва да се знае къде е живяло чудовището. Гъби-те растат все на едни и същи места.
- Но важно ли е за комисаря? - повтори Жозет.
- Той вече не е комисар - отсече Клемантин. - Затова е тук, Жозет, нали това обяснява.
- Въпрос на живот или смърт - каза Адамсберг и се усмихна на крехката Жозет. - Или неговата кожа, или моята.
- До такава степен?
- До такава степен. При това не мога да тръгна да обикалям страната, за да го търся.
Клемантин поднесе сладкиш от грис с грозде. Двойна порция за Адамсберг.
- Ако добре съм разбрала, не можете да ползвате подчинените си - плахо се обади Жозет.
- Като ти казвам, че вече не е никакъв - рече Клемантин. - Вече няма подчинени. Сам е.
- Разполагам неофициално с двама помощници. Но не мога да им възложа задача, а движенията ми са блокирани отвсякъде.
Жозет се замисли и започна да строи къщичка от сладкиша си.
- Виж сега, Жозет - каза Клемантин, - ако имаш някаква идея, не я оставяй да увехне. Нашият човек разполага само с шест седмици.
- Можем ли да му се доверим? - попита Жозет.
- Нали яде на масата ни. Не задавай тъпи въпроси.
- Ами значи - подзе Жозет, все така заета с изграждането на къщичката от грис, - има движение и движение. Ако комисарят не може вече да се движи и щом е въпрос на живот и на смърт...