Адамсберг постави ръце на раменете на Жозет. През дланите си усещаше костите й.
- В последно време животът ми се намира в ръцете на жени вълшебници. Подхвърлят си го като топка и непрекъснато го спасяват от бездната.
- Това неприятно ли ви е? - сериозно попита Жозет.
Събуди заместника си в два часа през нощта.
- Не ставайте, Данглар. Искам само да ви съобщя нещо.
296
- Продължавам да спя и ви слушам.
- При смъртта на съдията във вестниците се появиха много снимки. Намерете четири - две в профил, една във фас и една в полупрофил, и поискайте компютърни състаряване на лицето.
- Има отлични рисунки на черепи във всеки добър речник.
- Сериозно е, Данглар, и спешно. На пета снимка, във фас, нека добавят оток на врата и на лицето, все едно, че човекът е бил ужилен от оси.
- Щом това иде ви достави удоволствие - каза Данглар примирено.
- Изпратете ми ги веднага щом можете. И не търсете повече липсващи убийства. Имам ги и трите, ще ви изпратя имената на жертвите. Заспивайте, капитане.
- Че аз не съм се събуждал.
297
XLV
На фалшивата полицейска карта, дадена му от Брезийон, бе изписано име, което Адамсберг никак не можеше да запомни. Преди да се обади на лекаря, комисарят тихичко си го повтори. Откакто неговата ха-керка бе „подобрила“ телефона му, отвсякъде стърчаха червени и зелени жички, сякаш някакво насекомо бе разгънало крачката си, а двете малки зъбчета за смяна на честотата образуваха нещо като разположени странично очи. Адамсберг боравеше е телефона като с тайнствен скарабей. Откри доктор Куртен в дома му, в събота сутринта в десет часа.
- Комисар Дьони Лампроа на телефона - обяви Адамсберг. — От Криминалната бригада в Париж.
Обръгнали на аутопсии и погребения, лекарите реагираха спокойно, когато им се обаждаха полицаи от
Криминалната.
- За какво става дума? - безразлично попита доктор Куртен.
- Преди две години, на 17 август, сте лекували пациент на двайсет километра от Шилтигем, в имение,
наречено „Замъка“.
- Веднага ви спирам, господин комисар. Не помня болните, които посещавам. Случва ми се да имам по двайсет случая на ден и много рядко виждам пациентите си повторно.
-Този човек е бил ужилен от оси. Седем пъти. Имал е и алергична реакция, заради която сте му били две инжекции - едната в началото на следобеда, другата
в осем вечерта.
- А, да, спомням си случая, защото осите твърде рядко нападат масово. Разтревожих се за стареца. Живееше сам, нали разбирате. Но не желаеше да го по-
298
сещавам отново, заинатил се беше като магаре. Аз все пак минах в края на деня и той бе принуден да ми отвори, защото още дишаше трудио.
- Можете ли да ми го опишете, докторе?
- Едва ли. Виждам стотици лица. Стар човек, висок, белокос, високомерен, доколко си спомням. Не мога да ви кажа повече, лицето му беше деформирано от отоците.
- Нося няколко снимки.
- Само ще си загубите времето, господин капитан. Всичко ми се е изличило от паметта, освен историята с осите.
В ранния следобед Адамсберг потегли към Източ-ната гара с портретите на състарения съдия в джоба. Отново Страсбург. За да скрие лицето и тонзурата си, бе нахлупил канадската ушанка, купена му от Базил, която бе прекалено топла за тукашния мек климат. Лекарят сигурно щеше да се учуди, че не желае да я свали. Куртен не оценяваше тази насилствена консултация и Адамсберг усещаше, че му проваля почивния ден.
Двамата мъже са настаниха до една отрупана с книжа маса. Куртен беше по-скоро млад, намусен и вече пагнишкавял. Случаят със стареца и осите не го интересуваше, затова не попита за причините на разследването. Адамсберг му показа портретите на съдията.
- Състаряването и едемът са изкуствени - каза той, за да обясни особения вид на снимките. - Напомня ли ви нещо това лице?
- Господин комисар, не искате ли първо да си свалите шапката? - попита лекарят.
- Искам - отвърна Адамсберг, който започваше да се поти под арктическата си ушанка. - Истината е, че хванах въшки в една килия и половината ми череп е обръснат.
- Странен метод - забеляза докторът, когато Адамсберг откри главата си. - Защо не го обръснахте целия?
299
- Един приятел ме обръсна, бивш монах. Това обяснява нещата.
- А, добре - озадачено изрече лекарят и след кратко колебание се зае да разглежда снимките.
- Ето тази - каза той след малко и посочи снимката, на която се виждаше левият профил на съдията. -Това е старецът с осите.