Хелън трябваше да признае, че отчасти сама се е поставила в това глупаво положение и причина за това са суетността й и пълната липса на дискретност. Тя беше твърде уверена в себе си и дори насън не си помисляше, че Данте Лейтън би могъл да я отблъсне. Хладното му посрещане я беше стреснало, макар че до известна степен го очакваше. Нима можеше да я посрещне с разтворени обятия, след като го беше направила за посмешище пред целия град? Все пак тя беше подготвила много грижливо обясненията си и ги беше репетирала толкова пъти, че сама започна да вярва в лъжите си. Никога, никога не беше помисляла, че може да претърпи поражение.
Кой можеше да помисли, че Данте Лейтън я е проследил в онзи ужасен ден? Все пак тя щеше да изправи своята дума срещу тази на старата бъбрица, а както беше казал и самият Данте, мадам Ласомие се ползваше с лошо име в града. Трябваше й само малко време, за да го убеди в правотата си. Много скоро Данте Лейтън ще ме умолява на колене да се омъжа за него, помисли си Хелън, макар че привидната й самоувереност произхождаше от отчаянието, което напразно се стараеше да прогони.
— Не проумявам защо създаваш толкова трудности, Данте. Между нас нищо не се е променило. Защо просто не забравим случилото се?
Данте я изгледа смаяно, не вярвайки, че бившата му любима може да бъде толкова дебелокожа. Докато я наблюдаваше, усети хладен полъх, хвърли бърз поглед към вратата и можеше да се закълне, че тя се е затворила бързо.
— Трудното е там, скъпа, че ти изглежда вярваш, че този, който се е променил, съм аз. Е, неприятната истина е, че аз съм си същият Данте Лейтън, капитан на „Морския дракон“, какъвто бях и преди заминаването ти. Това е така и няма да се промени още доста време. Ти обаче страдаш от заблудата, че онова, което си узнала за мен в Лондон, е в състояние да промени връзката ни. Това не е вярно, мила. Каквото било, било. Всичко свърши — заключи Данте и сивите му очи засвяткаха шевно, когато добави: — Ти разруши всичко.
В тъмните очи на Хелън пламнаха болка и гняв. Най-после беше осъзнала, че Данте Лейтън няма да й прости, или поне не тази вечер. Трябваше много бързо да измисли нещо, защото горещо желаната титла щеше да й се изплъзне.
— Не казвай това, Данте! Аз… — започна тя, но внезапно кихна. Бръкна в корсажа си и извади парфюмирана носна кърпичка, защото кихането се повтори. — Мисля, че и двамата имаме нужда от известно време, за да осъзнаем истинските си чувства. Ще ти кажа още нещо, скъпи — как, мислиш, реагирах, когато узнах, че ти си маркиз Джакоби? Уверявам те, почувствах се като истинска идиотка. Мисля, че при дадените обстоятелства, особено като се има предвид, че ме помоли да стана твоя съпруга, учтивостта изискваше да ми кажеш истината. — Хелън без усилия обърна шпагата срещу него и започна да му отправя укори. Ако беше узнала навреме истината за Данте Лейтън, този нещастен разговор просто нямаше да се състои.
— Ти не знаеш колко е важно за една жена да притежава сигурност, Данте. Всяка омъжена жена иска да знае, че децата й ще растат в охолство, но за съжаление това й се удава твърде рядко. Ти твърдиш, че ще продължиш да бъдеш капитан на „Морския дракон“. Е, признавам, това не е много утешителна мисъл и ми е доста трудно да си представя как бих се чувствала като твоя съпруга. Да живея в постоянен страх, че няма да се върнеш от някое плаване… Ти водиш твърде опасен живот, Данте, понякога дори имам чувството, че нарочно търсиш риска. Но разбери, когато една жена седи в къщи и чака завръщането на съпруга си, това е съвсем друго нещо. Когато мислех за бъдещето си, трябваше да имам предвид и това, нали? Честно казано, Данте, състоянието, което ми остави съпругът ми, няма да стигне за дълго. А и се боя, че вуйчо Едуард ще живее най-малко още петдесет години. Не познавам нито един мъж на неговата възраст, който да се радва на такова добро здраве. Разбираш ли за какво говоря?
— Естествено, скъпа. Но ако наистина ме обичаш безумно, както твърдиш, би трябвало да си уверена, че любовта е в състояние да преодолее всички препятствия. Боя се, че чувството ти към мен не е много силно. Затова ти предлагам да си потърсиш съпруг другаде. Аз няма да се променя, а се боя, че това важи и за теб. Ние с теб си приличаме твърде много, мила моя — обясни тихо той и протегна ръце към топлината на огъня. Трепкащите светлинки придаваха странна красота на остро изсечените му черти, безизразни като на мраморна статуя. — Много пъти са ме наричали гадно копеле, алчно за пари и какво ли още не — призна той, ухили се подигравателно и продължи без колебание: — А ти, мила моя, си една студенокръвна мръсница. Щяхме да бъдем съвършена двойка, макар и не много почтена. Прекарахме много приятни мигове заедно, но се боя, че вече се познаваме твърде добре, за да се чувстваме уютно в компанията един на друг. Във всеки случай повече няма смисъл да се лъжем и да извъртаме фактите, както ни е угодно. И тъй като няма никаква причина да се обвържем в брак — заключи отегчено той, — най-умното е да потърсим удоволствието си другаде.