Хелън облиза нервно треперещите си устни и обутото й в сатенена обувка краче затропа в безсилен гняв по излъскания йод. Очите й бяха втренчени в недостижимия лондонски аристократ. Не, Хелън Джордан никога не се предаваше. Когато поискаше нещо, тя го получаваше. Щеше да получи и Данте Лейтън.
— Твоите зложелатели имат право. Понякога наистина се държиш като копеле — проговори подигравателно тя, опитвайки се да възвърне самообладанието си. Потисна напиращия в гърдите й гняв и продължи с фалшива любезност — Няма да се опитвам да говоря разумно с теб, когато си в такова гадно настроение. Само гордостта ти е наранена, мили мой — укори го тя през смях, който увисна като ледена висулка помежду им. — Чуй ме, Данте, mon cher, ти си бил твърде често в леглото ми, за да можеш да намериш удовлетворение при друга жена — изговори предупредително тя. Може би споменът за преживяната страст щеше да събуди угасналите му чувства. — Скоро ще ти омръзне да си играеш на джентълмен с някоя от треперещите девственици на Чарлзтаун, а тъй като си много взискателен, няма да се насочиш и към публичните домове. Тогава непременно ще се върнеш при мен — предрече с предизвикателна усмивка тя. — Знам, че това е само въпрос на време, а от него аз имам в излишък. Даже ще замина с вуйчо си в провинцията. Ще се махна — заяви твърдо тя, опитвайки са да се пребори с новия пристъп на кихавици. Но не успя и скри лице в копринената си кърпичка.
— Проклетият котарак! Как се е промъкнал тук? Нали знаеш, че не мога да понасям тези гадни животни! Винаги когато ми се изпречат на пътя, започвам да… — Тя не можа да довърши, защото отново се разкиха. — Господи, кожата ми ще стане цялата на петна! — изохка тя и огледа загрижено раменете си за признаци на грозния обрив.
— В такъв случай бих ти предложил да си тръгнеш, Хелън. — В гласа на Данте звучеше подигравателна загриженост. — Каретата ти наблизо ли е? Ако не, за мен ще бъде удоволствие да ти предложа своята. — При това великодушно предложение тъмните му ресници се сведоха над развеселено святкащите сиви очи. Беше забелязал свития в един ъгъл Ямайка.
— Да, ще си тръгна веднага, защото иначе ще минат дни, преди да се отърва от ужасния обрив — съгласи се Хелън, сметнала, че е по-добре да приключи разговора за днес. — Ще сляза в двора и ще чакам каретата ти. Имам нужда от чист въздух. — Ей сега щеше да се разкиха отново. Тя грабна палтото си от леглото на Данте и се запъти с шумолящи поли към мъжа, облегнал се небрежно на перваза на камината. Не се тревожеше от факта, че е съвсем гол, само с една кърпа около хълбоците. Данте я наблюдаваше подигравателно.
Хелън спря на сантиметри от него и пламъците на огъня осветиха изпълнените й с копнеж очи. Тя се надигна на пръсти и целуна полуотворената му уста. Макар че Данте не реагира, тя удължи целувката и се постара да вложи в нея истинска страст. После го удостои с премрежен поглед и се оттегли. Само тя знаеше какво й струваше подобно поведение.
— За да ме помниш, скъпи — прошепна нежно тя, обърна се и закрачи гордо към вратата.
Данте тъкмо закопчаваше ризата си, когато в стаята тихо влезе Хюстън Кърби. Лицето му сияеше от задоволство. В ръце стискаше излъсканите обувки на капитана.
— Ямайка се появи точно навреме, Кърби — похвали го кратко Данте.
— Благодаря ви, милорд — отвърна прислужникът. — Реших, че е необходимо да ускоря малко сбогуването на мадам. Прощавайте, че не я видях да влиза. Боя се, че напълно бях забравил счупеното резе.
Данте хвърли развеселен поглед към грамадния котарак, който самодоволно се изтягаше пред камината. После се обърна към верния си слуга.
— Не знам кой от двама ви е по-самодоволен.
— Вероятно Ямайка, милорд — отговори Кърби. — Само преди малко омете цяла чиния пилешки дроб. А щом заговорихме за ядене, да ви сервирам ли вечерята? — попита той и започна да събира влажните кърпи. Сгъна ги грижливо, пъхна ги под мишница и зачака нарежданията на капитана.
— Ще вечерям в кабинета, Кърби. Трябва да прегледам някои карти, за да освежа паметта си.