— И ще спечели добре — промърмори съвсем тихо Реа. Тя често беше чувала родителите си да говорят за тази система, която граничеше с робството. За нещастие не всеки продал свободата си попадаше на добър и великодушен господар, много повече бяха онези, които бяха принудени да влачат жалко, мизерно съществувание далеч от близките си.
Реа смръщи чело и се замисли над онова, което й беше разказала Алис. Възнамеряваше да запознае капитана със собствената си съдба, но ако той беше в съюз с човека, който я бе отвлякъл, и беше замесен в нелегалната търговия с прислужници, от него надали можеше да се очаква съчувствие. Да, разкритието на самоличността й можеше да я изложи на още по-голяма опасност, защото капитанът щеше да се стресне до смърт от отмъщението на могъщия дук Кемъри. Внезапно Реа осъзна, че се намира в открито море, далеч от влиянието на братята си. Колко лесно можеше да й се случи нещо и никой никога нямаше да узнае какво е станало е нея. Тя нямаше представа колко от членовете на екипажа са замесени в отвличането й. Освен това човекът с червения жакет също може да е на борда.
Не, реши Реа, водена от инстинкта си за оцеляване. Няма да разкрие пред похитителите си коя е. Нека първо стигнат целта на пътуването си, тогава щеше да преживее удовлетворението да ги види как пълзят в краката й и се молят за милост. Но имаше дълго да чакат. Те бяха убили Уесли Лотън и тя щеше да се погрижи престъпниците да си платят за стореното. Животът на един добър човек тежеше на съвестта им.
Сигурно печалбата от тези мръсни сделки беше огромна, а рискът — минимален. Винаги се намираха непрактични мечтатели, които се надяваха, че в колониите ще заживеят по-добре, и бяха готови да се откажат за известно време от свободата си. Освен това килиите на Нюгейт бяха препълнени с улични крадци и неизправни длъжници, които с готовност се отправяха към колониите с надеждата да заличат миналото си. Този път обаче алчните за печалба негодници бяха извършили ужасна грешка. Никой човек, който имаше поне малко ум в главата си, не би се осмелил да отвлече дъщерята на могъщия дук Кемъри.
О, да, каза си Реа и на лицето й изгря усмивка, ще почакам, за да ги видя как ще увиснат на бесилката за престъплението си. Сега обаче трябваше да помисли за това как ще издържи тежкото пътуване.
— Къде отиваме? — попита тихо тя.
— В някакъв град, който се казва Чарлзтаун. Казаха ми, че много приличал на Лондон — уведоми я Алис, която очевидно искаше да убеди и самата себе си, че не отива в някое диво, варварско място. — А вие за колко време сте подписали договор?
— Нищо не съм подписала — отговори без заобикалки Реа. — Тук съм против волята си.
Алис помълча малко.
— Аха… Така си и помислих, като ви донесоха на борда толкова късно. После реших, че сте болна.
— Бях упоена — обясни Реа. А после, когато се огледа в бездънния мрак и усети необуздания гняв на морето, което се блъскаше в крехкия корпус на кораба, смелостта внезапно я напусна. — Искам да узнаеш цялата ми история, Алис — продължи спокойно тя, сякаш вече се беше примирила, че този трюм може да стане неин гроб. — Искам да знаеш коя съм. Ако по някаква причина не доживея да видя края на това пътуване, искам един ден да разкажеш на семейството ми за случилото се с мен.
— Какво се е случило с вас? — попита разтревожено Алис. — Не искам да пострадате. Моля ви, не говорете такива неща! — изплака тя и се сгуши до рамото на Реа.
— Не съм казала, че ще ме сполети нещо лошо, но по-добре е някой да знае коя съм и каква е била съдбата ми. — Реа се стараеше да говори убедително, но зъбите й тракаха с такава сила, че едва произнасяше думите. — Чуй ме, Алис. Аз искам да се върна в къщи не по-малко от теб. Не искам да умра. Отвлякоха ме, а имам семейство, което много обичам. Знам, че близките ми са обезумели от страх, защото не знаят къде съм и дали съм жива.
— Та аз не знам дори името ви — рече Алис, трогната от болката в гласа на новата си приятелка. — Нека чуя историята ви, моля!
— Казвам се Реа. Лейди Реа Клер Доминик — заговори Реа и името й прозвуча странно утешително в мрака.
— Лейди? — Гласът на Алис пресекна от вълнение. — Майчице! Истина ли е това? Вие сте истинска лейди? Никога не съм виждала изискани дами, само веднъж в магазинчето ни влезе лорд. И вашият баща ли е лорд? — пошепна смаяно тя.