— Аз и приятелят ми обаче ще ви запомним задълго.
— Какво смятате да правите? — попита Реа. Знаеше, че няма смисъл да моли за милост. В погледа на негодника се четеше твърда решителност.
— Всичко по реда си — отговори той и посочи спящата Алис.
— Какво ще правите с нея? Тя не ви е сторила нищо лошо — извика Реа и изтича при приятелката си. Другият мъж стисна Алис за рамото и я издърпа да стане.
— Милейди! — изплака стреснато момичето.
— Веднага я пуснете!
— Ох! — изрева мъжът, когато острият ток на Реа го изрита в пищяла.
Алис се изтръгна от ръцете му, хвърли се в ръцете на Реа и се вкопчи в нея с цялата си сила.
— Лейди Реа Клер! Какво става? Къде е капитанът? — изпищя тя, когато две груби ръце я сграбчиха за кръста и я дръпнаха с все сила.
— Моля ви, не му позволявайте да ме отведе! — извика тя, зарита е крака и се залови здраво за врата на Реа.
Все пак мъжът успя да я откъсне и я вдигна във въздуха. Реа се опита да й се притече на помощ, но Даниел Люис я задържа. Съпротивата беше безсмислена.
— Алис! Алис! — Ужасеното лице на Реа беше последното, което видя нещастното момиче, докато го мъкнеха към вратата.
— Лейди Реа Клер! Лейди Реа Клер! Моля ви, не им позволявайте да ме отведат!
Реа не издържа на отчаяния вик за помощ и се отпусна безсилно в мъжките ръце, които я стискаха здраво. Тя изхълца и обвинително погледна спящия капитан.
— Вие обещахте — прошепнаха треперещите й устни. — Обещахте да ни пазете.
Даниел Люис я повлече през стаята. Ръката му я стискаше като в железни клещи. Без да я пуска, той започна да претърсва шкафовете, чекмеджетата и между чаршафите на койката. Книги и карти падаха с трясък на пода.
— Какво ще правите с Алис? В междинната палуба ли я отведохте? — попита Реа, когато мъжът спря за момент и затърси с очи някое непроверено място.
— Ще я продадем, милейди — изсмя се Даниел Люис. — Вече сме в Чарлзтаун.
И веднъж Реа усети, че корабът не се люлее. Вятърът вече не виеше в мачтите, вълните не се разбиваха в корпуса. Чуваше се само тихо плискане, приливът меко тласкаше кораба към дървения кей.
Докато тя беше спала, „Лондон лейди“ беше хвърлил котва в пристанището. Ако капитанът не се беше напил до безсъзнание, сега щеше да бъде свободна. Реа впи поглед в лицето на Даниел Люис и потрепери от бруталното безучастие, което се четеше в очите му. Този човек искаше смъртта й!
— Какво ще правите? — попита отново тя, решена да узнае каква съдба я очаква.
— Страх те е, нали? — изсмя се отново мъжът и стисна по-здраво китката й, докато болката стана непоносима. — Ето как виждам нещата аз: капитанът ви е довел в каютата си, за да се позабавлява с вас, а когато се е напил, е приложил насилие. Носи му се слава на жесток човек, и то е право. Една нощ изпотроши цяла кръчма, съвсем сам. Никой няма да се изненада, като чуе за трагедията — предрече със самодоволна усмивка Даниел Люис. — Вие ще грабнете пистолета му, за да се защитите, но той няма да се вразуми, така че ще се наложи да го убиете. А после толкова ще се уплашите от последствията, че ще скочите през борда — заключи развеселено той.
— Не! — изплака Реа и направи опит да се изтръгне от ръцете му. Без да се трогва от усилията й, Даниел Люис я повлече към масата.
— Знаеш ли откога чакам да ти забия един куршум в главата — изсъска той, присви очи и се прицели в слепоочието на капитана. Ала не успя да натисне спусъка, защото ръката на Бенджамин Хаскел се стрелна като светкавица и стисна котката му в смъртоносна хватка. Люис изкрещя уплашено и викът му се примеси с този на Реа. Тя видя тъмните очи на капитана и умолителния поглед, който я прониза, и отскочи назад. В този момент Даниел Люис я пусна.
— Бягай, малката, бягай! — изрева капитан Хаскел и се изправи, олюлявайки се. Даниел Люис стоеше като втрещен. Пистолетът падна на пода между двамата.
Реа стоеше като вцепенена. Пред очите й се разиграваше борба на живот и смърт. Ако не беше толкова пиян, капитанът бързо щеше да я реши в своя полза, но той се движеше бавно, главата му беше замаяна. За разлика от него, Даниел Люис знаеше, че се бие за живота си и че всяка грешка може да бъде смъртоносна.
Най-после Реа се овладя и хукна към вратата. На прага се обърна и хвърли последен отчаян поглед към капитана. В този миг се случи невероятното. Грамадният мъж се препъна, силното му тяло се олюля. Люис се промъкна отстрана и успя да сграбчи пистолета, преди Хаскел отново да е уловил ръката му. Надзирателят знаеше, че му остават само няколко секунди. Обърна се рязко и стреля в гърдите на капитана си.