— А вие, сър Морган? — попита учтиво Данте. — Ще излезете ли в открито море, след като бурята най-после отмина?
— Отплаваме утре е прилива — съобщи капитанът. — Очаквам и други кораби да сторят същото.
— Ще имате много работа, сър Морган — отбеляза уж между другото Данте и огледа пълните маси в кръчмата. Тук бяха събрани множество капитани и моряци, които се наливаха с бира и ром, с френски вина и мадейра. От опушените греди висяха няколко корабни лампи и ярката им светлина караше калаените съдове да блестят като златни. Буйният огън в огнището стопляше помещението и прогонваше пълзящия студ, идващ от постоянно отварящата се врата. В един черен котел вреше нещо ароматно и мирисът му се смесваше с апетитните ухания от кухнята. Кръчмарят зад тезгяха беше зает да налива бира от тежката дъбова бъчва. Кръчмата се огласяше от смехове и песни, които заглушаваха доверителните разговори между някои от гостите. Няколко насядали гъсто един до друг непознати бяха свели глави към чашите си и само гневните им погледи и тихи думи издаваха, че говорят за политика.
— Още една кана, капитане? — попита келнерката и намигна подканващо на Алистър Марлоу, когато погледът му се устреми към пълните й гърди. Разкошните им форми бяха едва прикрити от дантеления корсаж.
— За мен не, благодаря — отклони питието сър Морган, когато Данте го погледна въпросително. — Позволете ми да поканя вас и мистър Марлоу за по-късно — продължи учтиво той. — Трябва да се погрижа за кораба си. Може би ще изпием по едно питие, когато се върнете в Чарлзтаун, капитан Лейтън. Резултатът от плаването ви ме интересува твърде много. В града се носи слух, че ще имате много работа, когато глутницата улични песове ви погне в открито море.
Данте се усмихна, после се изсмя с глас.
— Имам само една котка на кораба си, капитан Морган.
— Затова се обзалагам, че „Морският дракон“ ще излезе победител — отвърна сър Морган и сините му очи бяха корави и студени. — Котките имат навика да се измъкват здрави и читави от неприятните положения и винаги да падат на краката си. Освен това аз обичам да слушам истории за приключения, а вашата обещава да бъде много забавна. Затова не ме разочаровайте — заключи той, взе шапката си и учтиво се сбогува. На вратата отново се обърна. — Не ми се иска „Морският дракон“ да бъде потопен, преди поне веднъж да съм кръстосал носа си с него.
— Не се бойте, няма да ви разочаровам — обеща ухилено Данте. — Решен съм да се върна. Повече съм загрижен за кораба на Негово кралско величество „Гюрткълис“, защото ако наистина кръстосаме носовете си, кралската хазна ще претърпи сериозна загуба.
— Вече се радвам на предстоящата ни среща, капитане — засмя се сър Морган Лойд и излезе. Моряците почтително се разстъпваха да му сторят място. Лицето му си остана безизразно, макар че със сигурност беше чул безсрамните забележки, които подхвърляха присъстващите по негов адрес. Ала мечът, който висеше на колана му, беше достатъчно предупреждение за нахалните.
— Този човек знае всичко — изруга тихо Алистър, едва изчакал офицерът да излезе.
— Затова е останал жив и до днес и може да ме предизвиква — отговори сухо Данте. — Не съм сигурен, че бих се радвал да се срещна в открито море с кораба на Негово кралско величество „Порткълис“.
— Вие го уважавате, нали? — попита Алистър и погледна внимателно мъжа, който беше обект на възхищението му.
— Така е. Той си върши работата, и то колкото се може по-добре. Отличен капитан, и е честен. Но ако един ден се сблъскаме, като нищо ще го пратя на дъното на морето — рече Данте и очите му засияха със странен блясък. — Ала повече ме безпокои мисълта, че и двамата можем да се озовем там. Мислим еднакво и битката помежду ни надали ще завърши с победа на единия, освен ако няма невероятно щастие или дяволски лош късмет.
Реа Клер Доминик огледа предпазливо кея, главата и раменете й се подадоха от скривалището, очите й претърсиха складовете и стоките на корабите. Навсякъде се търкаляха сандъци и бъчви, които предлагаха защита на желаещия да остане невидим.
Девойката въздъхна и вдигна поглед към високите мачти, които обграждаха пристанището. Тук бяха хвърлили котва безброй кораби, някои товареха провизии и стоки, други разтоварваха донесеното. Реа се огледа страхливо, но никой не беше забелязал измъкването й изпод лодката. А и никой не се интересуваше особено от групата мъже, които претърсваха доковете за проститутка, застреляла капитана им. Моряците и докерите бързаха да свършат работата си, за да се скрият на топло в някоя от многобройните кръчми, и не се интересуваха от проблемите на другите.