Реа пъхна ръце в пелерината си и се опита да ги стопли в меката кожа. Студеният морски въздух проникваше безпрепятствено в скривалището й. Чу приближаващи се стъпки и бързо се мушна под лодката. Някой я ритна с крак и дървото изскърца заплашително.
— По дяволите! Трябва да е някъде тук! Не може да се е разтворила във въздуха — изкрещя гневен мъжки глас. Даниел Люис.
— Може да се е подхлъзнала и да е паднала във водата. Тъкмо да ни облекчи — отговори му някой.
— Какво ще ни помогне, ако не сме сигурни? — попита ядно надзирателят. — Докато не се уверя със собствените си очи в смъртта й, непрекъснато ще усещам примката на палача около врата си. Тя видя как застрелях капитан Хаскел, а ако наистина е дама от висшето общество, властите с готовност ще повярват на историята й — предрече мрачно той. — Не мога да допусна да се разбъбри. Даже ако това е последното, което ще направя, ще я намеря и ще я удуша! — закле се той и Реа живо си представи изпълнения е омраза израз на лисичото му лице.
— Да идем отсреща — нареди той и гласовете се отдалечиха. Реа хвърли бърз поглед над ръба на лодката и видя как Даниел Люис спря някакъв дребен, кривокрак мъж, който забързано ситнеше по кея.
— Видяхте ли едно русо момиче да бяга към града? Тя застреля капитана ни и трябва да я намерим. Дойде с нас с договор за служба, а не само че избяга, ами и уби господаря си. Трябва да си получи наказанието — чу се ядният глас на Даниел Люис.
— Да не мислите, че имам време да търся избягали прислужници! — отговори ядосано дребният мъж. — По пристанището се скитат какви ли не — можете да напълните цялото море с тях. Ако питате мен, от жените могат да се очакват само ядове — заключи той и ускори крачка. Мина покрай скривалището на Реа и тя чу тихите му ругатни.
— Жалко копеле! — изрева след него спътникът на Даниел Люис. — Я виж, там седят няколко от нашите. Дали са забелязали нещо? — опита след малко той и двамата мъже се отдалечиха с бързи стъпки.
Когато разстоянието между тях и лодката се увеличи достатъчно, Реа подаде глава и проследи как преследвачите изчезнаха зад един склад. Трябваше да действа, сега или никога, защото мъжете щяха да се върнат скоро. Тя изскочи от скривалището си и започна да си проправя път между редиците бъчви, които бяха много по-високи от нея и я скриваха. В този момент в краката й се шмугна куче, преследвано от дузина други. Реа отскочи настрана и внезапно изскочи на открито. От другата страна на бъчвите се чу гръмогласен кучешки лай и я уплаши до смърт.
Без да мисли какво прави, тя изтича по стълбичката, която внезапно се озова под краката й. Качи се на палубата и се хвърли по корем зад релинга.
Точно навреме, както се оказа, защото само след минути са чуха ядни мъжки гласове, някои от които й бяха познати.
— По дяволите, цялата меласа се изля върху обувките ми! — изруга сърдито някой.
— И по моите. Да върви по дяволите тая малка глупачка! Никога няма да я намерим. Кой знае къде се е мушнала. Първо трябва да изчистя обувките си от тази лепкава гадост.
— Я стига, това беше само куче — обясни кисело Даниел Люис. — Още не сме огледали лодките от онази страна.
— Напротив, претърсихме ги — възрази придружителят му. — Нали оттам идваме.
— Може и да сме минали покрай тях, но не ги претърсихме — ядоса се още повече Люис. — Малката като нищо би могла да се скрие под някоя лодка, не мислиш ли? Лека-полека започвам да мисля, че това е най-подходящото скривалище за човек в нейното положение. Да вървим.
Докато мъжете тичаха по кея, Реа рискува още един поглед и се сви уплашено зад парапета, когато забеляза двама моряци точно под парапета най-спокойно да пушат лулите си.
Девойката седна на дъските и устните й затрепериха. От водата вееше студен вятър и скоро цялото й тяло се разтърси от силни тръпки. Над главата й се събираха сиви облаци, които обещаваха дъжд.
Реа огледа любопитно пустия кораб. Защо да не слезе под палубата, за да се скрие от вятъра? Корабът й предлагаше убежище, докато мъжете навън се откажат от безполезното търсене. Зъбите й вече тракаха от студ.
Тя все още обмисляше какво да стори, когато нещо се потърка в краката й. От гърлото й се изтръгна уплашен писък, тя падна по гръб и едва успя да обърне лице, за да види какво я е стреснало така.