— Какво беше това? — извика един от мъжете на кея.
— Май жена изпищя…
— Не. По-скоро плъх, уловен от котка или куче.
Реа погледна в две светлозелени очи, взрени внимателно в нея, и по лицето й пробяга облекчена усмивка. Тя протегна колебливо ръката си и остави големият тигров котарак да я помирише. Студеният му нос се мушна в дланта й, тя се усмихна и помилва меката му козина.
— Ти ли си на вахта, котараче? Има ли още някой на борда? — попита шепнешком тя. Единственият му отговор беше високо, настоятелно мяукане.
— Гладен си, нали? Но не кол кого мен, да знаеш — отговори тя и погледна към кея, където все още стояха двамата мъже. Димът от лулите им се кълбеше в студения следобеден въздух.
— Не знам как мислиш ти, но аз… — започна Реа и се обърна отново към мястото, където беше застанал косматият й спътник. Но котаракът беше изчезнал. Младото момиче въздъхна разочаровано и се приготви да чака още дълго. Двамата мъже вероятно нямаше да си отидат толкова скоро.
Котаракът обаче не я беше изоставил. Само след минута Реа чу тихото потупване на лапите му, после отново прозвуча мяукане, този път жално. Мекото му тяло се откри предизвикателно в краката й. Той застана пред нея, на лицето му се изписа очакване, дългата му опашка се размаха сърдито. Непознатата просто трябваше да го разбере.
— Да, знам, и ти си гладен като мен — прошепна Реа и побърза да изпълни желанието му, като се запромъква на четири крака след него. Пелерината й пречеше да пълзи, но когато започнаха да падат първите тежки дъждовни капки, тя ускори ход и се скри в коридора към каютите, водена от настоятелното мяукане на котарака. Откри го отново пред една затворена врата.
Котаракът измяука нетърпеливо и задраска по вратата. Реа не можеше да реши дали да изпълни желанието му. Тъй като отвътре не се чуваше нищо, тя събра кураж и отвори вратата. Котаракът влезе спокойно в каютата, сякаш беше негова собственост.
Реа се огледа и видя, че махагоновата облицовка и изисканите мебели са наскоро полирани. Хвърли поглед през люка и забеляза, че навън се лее силен дъжд и море го е развълнувано от предстоящата буря.
Докато стоеше и се чудеше какво да прави, миризмата на нещо вкусно я удари право в носа. Огледа се и очите й останаха приковани в синята карирана кърпа, с която бяха покрити оставените върху масата съдове. Реа преглътна нахлулата в устата й слюнка и страхливо протегна ръка. После с внезапна решителност дръпна кърпата.
В средата беше разположена порцеланова чиния с бутче от пуйка. При тази гледка й се зави свят. Само след миг къркорещият й стомах взе решение: нямаше друг изход, освен да стане крадла. Без да се колебае, тя протегна треперещата си ръка към месото и го захапа като изгладняло куче. Не можеше да гълта толкова бързо, колкото изискваше гладът й. За първи път от месеци насам се хранеше с истинска храна.
Голямо парче сирене, няколко резена шунка, прясно изпечен хляб, масло, топът ябълков сладкиш. Толкова много храна, толкова примамлива. Истинско празнично ядене, каза си с усмивка Реа, и всичкото е за мен.
Оказа се, че се е излъгала. Докато утоляваше глада си, тя усети как котаракът се притиска до краката й и мяукането му става все по-загрижено. Явно се беше уплашил, че за него няма да остане нищо от така желаната вечеря.
— Вземи, приятелю, вземи — засмя се Реа, откъсна няколко парчета месо и му ги подаде. Вкусните късчета бяха погълнати само за минута. Котаракът се отърка в краката й и замърка доволно.
След като насети първия си глад, Реа огледа кабината, за да намери нещо за пиене. Сиренето и хлябът причиняваха жажда. Първо отвори един малък шкаф, но намери само навити на руло карти и навигационни инструменти. В един ъгъл беше поставен моряшки сандък, но в него надали имаше нещо за пиене, затова тя се обърна и се запъти към отсрещната витрина. Засмя се тържествуващо, като видя дузината бутилки зад металната вратичка. Без да мисли дълго, тя взе най-прашната бутилка, смятайки, че никой няма да забележи липсата й.
Отнесе я на масата, както победителят носи получената купа, и се зае да извади корковата тапа. Трябваше да напрегне цялата си сила, но все пак се справи.
Поднесе чашата към бутилката и си наля, но какво беше учудването й, когато вместо вино, от отвора се посипа пясък. Реа погледна смаяно в тясното гърло и видя, че вътре е пъхнато нещо. Стройният й пръст влезе без усилие и скоро тя разгърна на масата си навито на руло парче пергамент. Разгледа го любопитно и установи, че има пред себе си изкусно нарисувана карта.