— Съгледвачите на Берти ме наблюдават от два месеца и аз реших тази вечер да им устроя малка шега — обясни развеселено Данте.
— Господи, ако знаете колко ще се радвам, когато най-после напуснем Чарлзтаун. Чакането е по-лошо и от най-страшната морска буря. Добре е, че ребрата ви зараснаха и „Морският дракон“ е ремонтиран основно. Няма да издържа нито ден повече в този ужасен град. Никога не съм имал толкова приятели и случайни познати, които настояваха да ме черпят по едно, да не говорим за другите неща, които ми предлагаха — рече презрително Алистър и си припомни безсрамницата, която снощи му беше дала недвусмислени аванси пред очите на толкова хора. А тя беше съпруга на капитан, който често ги канеше на вечеря. Младежът поклати недоумяващо глава. Тези хора бяха готови на всичко, само и само да постигнат целта си.
Данте се усмихна с разбиране.
— Жалко, че не приехте предложението.
Алистър изгледа скришом капитана си на светлината на уличните фенери.
— А вие приехте ли го? — попита без заобикалки той.
Данте избухна в смях.
— Не! И това е само поради прекомерната ми учтивост към съпруга й, макар да предполагам, че именно той се крие зад великодушното предложение — заяви той. — Случайно тя никак не ми харесва. Аз ще сляза тук — завърши той и почука по покрива на каретата. А на слизане добави ухилено: — Горе главата, момко! Ако късметът не ни изостави, вдругиден рано сутринта ще вдигнем платна.
— Тъй вярно капитане — отговори доволно Алистър. Настроението му се вдигна светкавично при мисълта, че най-после ще остави зад гърба си тесните улички на Чарлзтаун. Той въздъхна щастливо и се разположи удобно на седалката, докато каретата го отнасяше към квартирата му.
Когато Данте влезе в утихналата си къща, бе посрещнат от една-единствена свещ. Слабата светлина стигаше едва до второто стъпало на стълбата. Данте свали вратовръзката си, захвърли я в един ъгъл и влезе, прозявайки се, в спалнята си. В камината гореше буен огън. Хюстън Кърби беше наистина незаменим — той винаги мислеше за всичко.
Данте се обърна към леглото си и със задоволство си помисли, че след малко ще се мушне под грижливо отметнатите завивки. Внезапно обаче откри върху възглавницата си тъмна глава и голи рамене.
Пристъпи безшумно към леглото, огледа неканената гостенка и в гърдите му се надигна гняв. Вдъхна острия аромат на бренди и силен парфюм, видя разхвърляните по килима карти и трохите по чаршафа. С отвращение установи, че спалнята му е заприличала на бордей.
— Ставай, Хелън. Писна ми вече от твоите игрички — заповяда грубо той.
Когато жената не реагира, Данте се наведе над леглото и понечи да я разтърси. Но като чу тихото похъркване, бързо се изправи и я остави в обятията на Морфея. Откри полупразната кристална чаша и отворената бутилка мадейра до леглото. На малка масичка беше оставена табла с чинии и остатъци от ядене, а на стола до вратата бяха небрежно натрупани дамски дрехи.
Данте се взря замислено в примамливия огън, в голата жена, която спеше мирно в леглото му, в таблата с яденето. Искала е да ме прелъсти, каза си злобно той. Единственият проблем беше, че почетният гост закъсня да се яви на интимната среща. За да не полудее от скука, Хелън беше изпила почти цяла бутилка мадейра и се беше забавлявала с картите му за игра, преди сънят да я надвие.
С тихо проклятие на устните Данте Лейтън се отвърна от спящата жена и след минута затвори вратата на спалнята си. В гърдите му кипеше трудно сдържана ярост.
Слезе бавно по стълбата и отиде отзад в кухнята.
— Така си и мислех, че ще ви намеря тук — отбеляза сухо той, като видя седналия до излъсканата маса стюард. В ръката му димеше чаша кафе.
Стюардът изглеждаше доволен от появата на капитана си.
— И аз се надявах да дойдете при мен. Не исках кафето ви да изстине — отговори той, сякаш това се разбираше от само себе си, стана и подаде на капитана си препълнената чаша.
— Много сте сигурен в мен, Кърби — отвърна иронично Данте и пое чашата. Не му беше особено приятно някой да го познава толкова добре.
Кърби изпухтя смутено.
— Не, тук по-голяма роля изигра желанието — отговори откровено той. — Казах си, че щом налея кафето, и вие ще се появите. Никога не съм предполагал, че ще устроя състезание между кафето си и една безсрамна жена.
— Впрочем… — започна Данте, но стюардът го прекъсна с презрително движение на ръката.
— Откакто надуши, че имате титла, младата дама направо полудя. По-лоша е от разгонена кучка. Крайно време е да поправя градинската врата — въздъхна Кърби и поклати посивялата си глава.
— Не ми се вярва тя сама да е разпалила огъня и да си е донесла яденето — отбеляза Данте и спокойно изпи кафето си.