— О, не, с теб имаме да си поговорим за още много неща — възрази студено той. Тонът му беше опасен, очите му святкаха злобно.
Реа погледна в опънатото му лице и потрепери. Този мъж приличаше на същински дявол. Особено светлосивите очи…
— Аз… аз не съм извършила нищо лошо, въпреки лъжите, които може би сте чули по мой адрес. Не знам кой сте, освен че твърдите, че сте капитан на този кораб, но това не ви дава право да ме обиждате. Признавам, че влязох в каютата ви без позволение и имате пътното право да ме предадете на властите. Настоявам да го направите! — отговори предизвикателно Реа. Много по-добре да застане пред истински съд, отколкото да отговаря на този безумец.
— Много искаш — отговори саркастично Данте. — Ще те отведа в затвора и съучастниците ти ще побързат да те измъкнат оттам. А като благодарност за великодушието си ще получа нож в ребрата. Обзалагам се, че работиш с цяла банда улични крадци и че бъркотията, за която спомена морякът, е била само маневра за отклоняване на вниманието, която ти е дала шанс да се качиш на борда на „Морския дракон“ и да потърсиш картата на съкровището.
Реа смръщи чело. Защо й говореше постоянно за тази проклета карта? Тя хвърли бърз поглед към масата, където лежеше разгънатият пергамент, и си спомни, че беше изяла приготвената вечеря.
— Не съм повредила картата ви, ако това е, което толкова ви ядосва — отговори гневно тя. — Взех само бутилка вино, защото бях ожадняла — обясни тя и се смая от реакцията на непознатия. Данте я погледна и избухна в луд смях.
— Ожадняла си? — попита невярващо той. — Това вече е върхът! — извика той и отново се изсмя, без да откъсва очи от жертвата си. — По-добре беше да се поизмиеш, миличка, вместо да се наливаш с виното ми — отбеляза той и със странен блясък в очите посегна към дебелата плитка, която висеше на рамото й. Попипа мазните къдрици и отвратено изкриви лице.
Реа се изтръгна от ръцете му. Лицето й пламна от срам, гласът й прозвуча гневно:
— Не знам нищо за проклетата ви карта! Бях много уплашена, не разбирате ли, само затова се качих на кораба ви! Много съжалявам, че влязох без позволение в каютата ви, и ви моля да ме извините. — Тонът й беше високомерен и саркастичен, гласът й трепереше от гняв и гордост. — За мен всички кораби са еднакви — продължи тя, без да подозира колко обидно прозвучаха думите й.
— Така значи — промърмори Данте. — А какво ще кажеш за капитана? И той ли не е по-различен от другите? — Гласът му беше ледено учтив. — Нека преминем към следващото възможно обяснение, скъпа. Сега ще ми кажеш, че си пожертвала себе си, така ли е? Без съмнение си чула, че съм мъж с титла — отбеляза небрежно той, но острият му поглед не изпускаше нито едно нейно движение. — Господи, в какво предизвикателство се превърнах за фустите на Чарлзтаун, като се започне от дамите с безупречно поведение и се стигне до безименните уличници! — въздъхна театрално той. Реа не можа да разбере за кого се отнася презрението му. — А за една малка, мръсна просякиня като теб благородническата титла е истинско изкушение. Особено като се има предвид, че от тази страна на океана почти не се срещат титулувани господа. Всъщност — продължи иронично той, — жалко е, че е необходим мъж от плът и кръв, за да се добереш до титлата му. Ако обаче се надяваш да ми станеш метреса, ще трябва да се примириш с присъствието ми. — Или — продължи изпитателно той и вдиша високо едната си вежда — вече си се научила да се наслаждаваш на компанията на един мъж, когато е платил достатъчно добра цена?
Реа усети как лицето й пламна от срам. Досега беше живяла защитена от грубостта на живота и никой не се беше отнасял с нея толкова обидно и презрително.
— Разбира се — продължи капитанът, който очевидно изпитваше удоволствие да я унижава, — редно е да те предупредя, че повечето аристократи, които познавам — включително и аз самият — са бедни като църковни мишки. Много често обстоятелствата ги принуждават да се занимават със същия занаят като теб и да се продават на богати клиенти. Наистина е жалко човек да се унижава така само за да може да се облича в чисти дрехи. Ако някога късметът ме изостави, и аз ще трябва да си потърся някоя богата наследница, например дъщеря на дук. Това ще бъде много полезно за плановете ми, макар че богатите наследници обикновено не са красавици. Дори бих казал, че повечето са грозни като смъртта. Именно затова са склонни да купуват онова, което им харесва — обясни с безсрамна усмивка Данте. — Така се оправдава съществуването на хора като мен и теб.
Той погледна момичето и доволно установи, че лицето му е побледняло. Но не беше подготвен за хапливите думи, които излязоха от треперещите устни.