— Не го правете, капитане — проговори заплашително момичето, отгатнало намерението му. — Вие говорите със загадки, но аз ще бъда съвсем откровена. Позволете ми да напусна необезпокоявана кораба ви и ще си получите скъпоценната карта. Иначе… — Тя не завърши изречението си, но намерението й беше недвусмислено. Дори поднесе картата малко по-близо към пламъчето и единият й край почерня и се овъгли.
За щастие на Данте Лейтън, на екипажа на „Морския дракон“ и на самата Реа Клер, изведнъж се разнесе страшен шум от дрънчене на тенджери. Данте реагира светкавично. Реа изпищя от болка, когато ръката му сграбчи грубо китката й и я стисна с все сила. Вкочанените й пръсти изпуснаха картата. Пергаментът падна на пода и остана да лежи там, докато двамата противници се измерваха с гневни погледи.
— Предупреждавам те — произнесе тихо Данте и заплахата в гласа му беше недвусмислена, — никога повече не ме заплашвай.
— Ако имахте поне малко разум и бяхте изслушали обяснението ми, вместо да се нахвърлите върху мен като побеснял звяр — обвини го с треперещ глас Реа, — изобщо нямаше да се стигне до тази нещастна случка.
Злобният смях на мъжа отекна в таеното помещение. Реа се опита да отвърне лице, но Данте я стисна за брадичката и я принуди да го погледне в очите.
— Господи, какво безсрамно хлапе! Крайно време е да престанеш да се правиш на невинна, и без това нямаш никаква полза. Вдигнала си твърде много платна, малката ми, а морето започва да бушува — предрече той и тази перспектива му достави особено удоволствие. — Защо не ти харесва държанието ми? Да не искаш да кажеш, че ми липсва добро възпитание? — попита рязко той и Реа усети, че прибързаните й думи са го засегнали.
Данте Лейтън се ухили демонично.
— Какво всъщност очакваше да намериш на борда на „Морския дракон“, безстрашна малка крадло? — попита любезно той и сам отговори на въпроса си: — Джентълмен с титла, нали? А може би маркиз? — Данте поклати съжалително глава. — Сигурно си била много разочарована, когато си се събудила от сладките сънища за бъдещ разкош и си се озовала срещу мен. Кого се надяваше да срещнеш — може би някой галантен кавалер, който да ти целуне ръка и да ти разкаже за най-новата мода? За нещастие сметката ти излезе крива. Както виждаш, аз не съм бледен денди, облечен в кадифе и коприна. Аз съм капитанът на „Морския дракон“, не разглезеният маркиз, който ти се е присънил. Аз не съм джентълмен, макар че се къпя редовно, което е в крещящо противоречие с навиците на обичайните ти поклонници.
Реа не можеше да повярва на ушите си.
— Вие… вие сте отвратителен! Все ми е едно дали сте маркиз или циганин. Във всеки случай сте най-безсрамният, най-грубият мъж, който се е мяркал някога пред очите ми.
— Добре казано, миличка. Аристократичното ти презрение ми направи дълбоко впечатлеше. Добре се справяш, наистина. Но в каютата ми те е довело истинското ти Аз. Какво ще кажеш за свое оправдание? — Данте хвърли гневен поглед към картата, която все още лежеше в краката му. — След като картата е още тук, значи тя не е била същинската цел на нощното ти посещение. По-скоро си искала да се запознаеш с мен. Вероятно си въобразяваш, че един маркиз има по-различни навици в леглото от мъжете, с които си лягала досега. Уверявам те, че се лъжеш. Може би имам някои малки странности, но не се отличавам особено от останалите.
Данте огледа мазната коса на Реа и замърсеното й облекло и в сърцето му се надигна съжаление. Момичето беше най-много петнайсетгодишно. Може и да беше по-възрастно, но беше толкова мършаво, че човек не можеше да бъде сигурен. Едно обаче беше ясно: малката беше достатъчно голяма, за да бъде привлечена под отговорност за деянията си. Трябваше й един отрезвяващ урок, за да не го забрави никога. Пък и в сегашното си настроеше Данте не беше склонен да прояви милост към никого. Освен това все още не се знаеше дали под полата й не е скрит пистолет. Като нищо можеше да му прати един куршум в гърлото…
— Вече съм сигурен, че си дошла тук само за да се запознаеш с мен, скъпа — продължи иронично той и очите му се превърнаха в тесни сребърни цепки. — Досега проявяваше учудваща несръчност, но събуди любопитството ми, признавам. Ако обаче искаш планът ти да успее, трябва да смениш тактиката. Защо не проучи по-подробно какво обичам и какво не, преди да се опиташ да ме прелъстиш? Не знаеш ли, че имам високи изисквания по отношение на жените? Не разбираш ли, че нямаш никакви шансове да осъществиш мечтата на живота си? — Изражението на момичето се промени и Данте отново се почувства доволен.