— Аз съм Реа Клер Доминик, най-голямата дъщеря на дук и дукеса Кемъри. Ако наистина сте маркиз, трябва да сте чували за баща ми. И ако не сте напълно луд, ще разберете, че ако ме докоснете дори с пръст, ще си спечелите смъртен враг. Помислете добре, уважаеми капитане, преди да сте вдишали ръка срещу мен.
Нещо проблесна в сивите мъжки очи, но само след миг изчезна.
— Отдавна не съм бил в Англия, но съм чувал за дук Кемъри. Някога, в безпътната си младост, дори имах нещастието да бъда негов съперник на игралната маса. Ако си спомням добре, загубих значителна сума. Никой не можеше да го бие на карти, спомням си дори, че славата му беше доста скандална, въпреки това рискувах, с надеждата, че все пак ще спечеля — обясни Данте и вдиша рамене. — Освен това помня, че дукът беше ерген и нямаше никакво намерение да променя това положение. А това поставя под въпрос твърдението ти, че си дъщеря на Люсиен Доминик, малката ми — заключи съжалително той и направи още една крачка към нея.
— Все ми е едно вярвате ли ми или не! — изкрещя Реа. — Предайте ме на властите. Те ще ми повярват.
— Много се съмнявам в това, като се има предвид как изглеждаш, момиче — въздъхна Данте. — Дори само фактът, че се намираш в Чарлзтаун сама, без придружител, без нито една слугиня, е многозначителен.
— Бях отвлечена от дома си. Упоиха ме и ме качиха на един кораб, който едва не потъна. По пътя ме оставяха да гладувам, заплашваха ме и…
— Прекрасна история — отбеляза Данте и за ужас на Реа избухна в смях. Той не беше повярвал нито една нейна дума!
— Проклет да сте! — изплака тя и се опита да се изплъзне от силните му ръце. Ала той я сграбчи още преди да е успяла да се обърне.
— Предупредих те — проговори тихо Данте и с един замах свали пелерината й. После издърпа жакета и без усилия свали станалата твърде широка пола.
Тъкмо когато се зае с ризата й, на вратата почука Кърби. След като чу кратката покана да влезе, той се появи с месингова вана и кофа топла вода. Очите му се разшириха от учудване, като видя, че капитанът се бори с едно момиче, за което никой не знаеше, че се намира на борда. И както по всичко личеше, то дори не искаше да бъде тук. Впили очи един в друг, двамата противници се бореха кой ще прояви по-голяма упоритост и по-силна воля. Никой не удостои дори с поглед дребния стюард, който излезе от каютата и след миг се върна с още две кофи гореща вода.
— Капитане… — започна смутено Кърби, не можейки да си обясни необичайните действия на господаря си, — капитане, какво… — пита отново той, но ядно проклятие го накара да замълчи. Момичето беше захапало Данте по китката, а после го беше изритало в пищяла.
— Изчезвайте, Кърби! — изсъска Данте, стисна по-здраво голото момиче, което не преставаше да се отбранява, и го пусна в топлата вода. Уплашеният й писък го зарадва извънредно много. Изправи се до ваната и предпазливо опипа следите от зъби по ръката си.
Кърби нямаше намерение да изпълни заповедта. Не от непослушание, а защото беше направо слисан от разиграващата се сцена. Устата му се отвори и остана така, докато капитанът грабна главата на момичето и я потопи във водата. Писъкът внезапно затихна. Данте грабна сапуна и започна да търка косата и шията й. По лицето на Реа потекоха сълзи от болка и унижение, но когато усети под пръстите си крехките й рамене, капитанът бе обзет от съжаление и разхлаби грубата си хватка. Меко, почти нежно той изтърка тялото й, за да я освободи от двумесечната мръсотия, която се беше натрупала през дългото и мъчително плаване.
— Бедничката — промърмори стюардът. Нещо в държанието й трогна сърцето му — макар че той никога нямаше да го признае, дори и пред самия себе си. Притисна се смутено до рамката на вратата, без да знае какво да предприеме. Обаче ако капитанът си позволеше още някоя грубост с бедното малко същество, тогава… Дано не се стигнеше дотам.
Реа беше вцепенена от шока. Не й оставаше нищо друго, освен да търпи и да се пита кога най-после ще свърши този кошмар. Отначало беше помислила, че лудият ще я удави, а тази мисъл беше минала и през неговото съзнание, особено когато тя опръска очите му със сапунена пяна — но внезапно бруталността му изчезна. Ръцете му се плъзгаха успокояващо по тялото й, сякаш я галеха. Когато се вдигнаха към главата й, тя се стресна, но Данте само разплете дебелата й плитка и грижливо изми мазните кичури. Изплакна я с чиста вода от една кофа, като я поля много предпазливо, за да не влиза сапун в очите й.