Когато усети как ръцете му се плъзгат по гърдите и бедрата й, Реа спря да диша. Данте насапуниса цялото й тяло с парчето сапун, после я вдиша и изля върху треперещото й тяло пълна кофа топла, чиста вода. Замаяна, Реа усети как ръцете му я вдигнаха от ваната и я увиха в затоплената хавлиена кърпа.
Зъбите й тракаха шумно, докато странно мълчаливият мъж я триеше, за да я изсуши. Кожата й порозовя и настръхна. Данте приседна на койката си, сложи покорното момиче между коленете си и започна да изстисква мократа му коса. Извиваше кичур след кичур, притискаше ги в меката кърпа, за да ги подсуши.
След като свърши, Данте взе брадичката на Реа между ръцете си и се взря замислено в лицето й, обезпокоен от празния поглед на виолетовите очи. Чу стъпките на Кърби зад гърба си и стреснато се обърна.
— Мисля, че малката има нужда от нещо топло — проговори стюардът. — Много е измършавяла. — Лицето му пламтеше от смущение. В ръката си стискаше купичка с бульон, от който се вдигаше пара.
Като видя, че влажната кърпа непрекъснато се смъква от раменете на момичето, Кърби потърси дрехите му. Ала след като прегледа вонящата купчинка, реши, че е необходимо да й набави чисто бельо. Остави таблата, изтича до сандъка на капитана, разрови се в него и намери една копринена риза. Подаде я на Данте и се обърна дискретно, когато капитанът облече треперещото тяло на непознатата й и я положи в леглото си. После приседна до нея, взе купичката бульон, а с другата ръка обгърна раменете на момичето. То се опита да се отдръпне и устата му се опъна в опасна линия. Без да каже нито дума, Данте я притисна по-здраво до гърдите си и поднесе към устоите й лъжица бульон.
— Яж — заповяда остро той и изпита странно облекчение, когато малката не се възпротиви и изгълта специалната супа на стюарда. Данте хвърли мрачен поглед към бледото й лице и усети как в сърцето му се надига неканено съчувствие към това нещастно създание, нещастно отчасти и поради собствените му действия. Едва когато ръцете му докоснаха крехкото телце, той беше осъзнал колко голяма е силата му. Колко просто щеше да бъде да сложи край на живота й. Беше много обезпокояващо да знаеш, че някой е толкова раним и зависи изцяло от милостта на другите.
Този жалък вързоп дрипи го бе засрамил, а Данте Лейтън никога не бе преживявал подобно нещо и нямаше да го забрави до края на живота си.
— Тя е намерила картата — проговори внезапно той и стресна Хюстън Кърби, който се бе втренчил в непознатото момиче.
— Но как? — заекна стюардът, по изключение загубил ума и дума.
— Твърди, че била жадна, и аз съм почти склонен да й повярвам, защото разказът й звучи толкова невероятно, че би могъл да отговаря на истината — обясни Данте и се усмихна смутено.
— Коя ли е тя и как се е озовала на борда на „Морския дракон“? — започна да размишлява на глас Кърби. — Значи не вярвате, че е дошла само заради картата?
Данте помълча малко и отговори:
— Не съм сигурен, но докато имам някакви съмнения, малката ще остане на борда с нас. Залогът е твърде голям, за да можем да си позволим грешки. Тя твърди, че не знае нищо и че няма представа кой съм. — Данте поклати тъжно глава. — Но ми надрънка толкова лъжи, че не знам какво да мисля, затова нямам намерение да рискувам. Каквито и да са били причините й, момичето вече видя картата и аз не мога да допусна тази изключително ценна информация да се озове в ръцете на хора като Берти Макей.
— Нали не смятате, че работи за него, капитане? — попита Кърби, който отказваше да повярва, че това малко момиченце може да има нещо общо с негодник като Макей. — Не ми изглежда много здрава — продължи загрижено той, изчака Данте да й даде и последната лъжица бульон и огледа зачервеното й лице с поглед на специалист. — Не биваше да се отнасяте така грубо е нея. Вече си мислех, че ще я убиете, наистина — Кърби посрещна безстрашно злобния поглед на господаря си и продължи невъзмутимо: — И вие носите отговорност за състоянието й. Е, какво ще правим с момичето? — попита той и взе купичката от ръцете на капитана.
— Ще я задържа — отвърна кратко Данте. — Може и да не е съгласна с решението ми, но на борда на „Морския дракон“ тя ще бъде на много по-сигурно място, отколкото на улицата. Може би утре сутринта ще успея да я убедя да ми разкаже истината за себе си. Тогава ще решим какво да я правим. Засега обаче ще бъде наш гост на борда на „Морския дракон“. — Данте не откъсваше очи от фино очертаното лице на момичето и попипваше с възхищение златната му коса. След малко внимателно се облегна на стената, за да не наруши съня му.