— Ще дойда веднага, ако имате нужда от мен, капитане — каза тихо Кърби, изтърси едно одеяло и зави грижливо крехката фигура на заспалото момиче. После отиде до масата, нави на руло картата на съкровището, пъхна я в бутилката и я постави на обичайното й място. Натрупа чиниите и чашите върху таблата и излезе от каютата.
Данте се разположи удобно на леглото. Тялото на момичето беше толкова леко, че той почти не усещаше допира му до бедрата и гърдите си. Въздъхна, опита се да премисли още веднъж случилото се тази вечер и се запита какво ли още има да стане, преди зората да сложи край на дългата и толкова богата на събития нощ. След малко затвори очи, сложи момичето върху гърдите си и зарови брадичка в златната му коса. Когато усети нещо да се трие в краката му, отвори стреснато едното си око и проследи с любопитство как Ямайка се сгуши до непознатото момиче, сякаш го познаваше много отдавна.
За първи път след прекараните в морето мъчителни месеци Реа се събуди с чувството, че си е отпочинала, както в леглото си в Кемъри. Внезапно й стана горещо и тя отмахна недоволно тежките завивки. Ала краката й тежаха като олово, а при опита й да седне стаята се завъртя застрашително пред очите й.
Реа усети как нещо твърдо се плъзна по талията й и я подкрепи, за да не се удари в стената. Обърна бавно глава и видя излегналия се на койката мъж. Светлосивите му очи я наблюдаваха внимателно, с открито недоверие.
Тя бе запазила само смътен спомен от първата си злощастна среща с нелюбезния капитан на „Морския дракон“ и сега, в мига между съня и пробуждането, образите в съзнанието й бяха накъсани и объркани. Когато срещна погледа му, тя не усети нищо от враждебността, която я бе изпълвала снощи.
Сивите очи с дълги мигли бяха извънредно красиви и искряха като топчета живак върху загорялото от слънцето лице. Сенки и светлини играеха тайнствено в тях и напомняха на Реа кристалните планински потоци, които течаха по хълмовете на Кемъри.
Тя беше пленница на погледа му, после и на нежното докосване на устата му, но все пак усети, че нещо не е наред, и се опита да се пребори с трескавата мъгла, която помрачаваше мислите й. Чувствените мъжки устни бяха корави и настойчиви, сивите очи искряха от злоба, вместо да са меки и влюбени, както би трябвало да бъде.
— Вие! — изпъшка Реа, когато бронзовото лице със сребърни очи се превърна в ухилената дяволска физиономия на капитана на „Морския дракон“. Мъжът, който я притискаше към голите си гърди, беше същият този луд, който я бе унижил и й се бе подиграл, когато отчаяно беше потърсила помощ от него.
— Да, аз. Все пак се намираш в леглото ми — отговори през смях мъжът. — И носиш ризата ми — прибави той и погледът му остана прикован в меката закръгленост на гърдите й.
Реа се погледна с нарастващ ужас. Някои подробности от изминалата нощ все още й бяха неясни. Видя широките му, загорели от слънцето гърди, мускулите, които опъваха бронзовата кожа, потръпна от допира на черните къдрави косъмчета. Извърна се, смутена и засрамена, и устреми поглед към пода, но там лежеше влажен, омачкан панталон и риза, която много приличаше на нейната. Някой небрежно ги беше захвърлил в ъгъла.
Данте последва погледа й и вдигна едната си вежда.
— Нима си очаквала да спя с мокрия панталон, скъпа? — попита с добре изиграна изненада той. — Можех да си навлека някоя болест, а ти не искаш това, нали?
— Напротив! Щях да скачам от радост — изсъска тя, разтърсвана от пристъпите на треската и на гнева.
— О, това не е хубаво — отговори с усмивка Данте и посегна към дългия златен кичур, който се беше оплел на гърдите му. — Боя се, че щяха да обвинят теб за ранната ми смърт. Нали ти беше тази, която едва не ме удави, докато се опитвах да те окъпя. Екипажът ми надали щеше да прояви разбиране към жестоките последствия от един акт на любов към ближния. — Устните му потръпваха нервно, докато чакаше реакцията на Реа.
И тя не закъсня.
— Любов към ближния! — изфуча тя, разтърсена от луд гняв.
— Недей така, ти би трябвало да ми бъдеш благодарна — прекъсна я с успокояващ глас Данте, без да обръща внимание на невярващия й поглед. — Помогнах ти да осъществиш плана си. Вече си в моето легло, в ръцете ми и… — Той целуна полуотворените й устни. — И си много близо до осъществяването на целта си. Дойде само за да ме прелъстиш, нали?
И за да не възникнат съмнения в истинността на думите му, той обгърна с ръце топлото й тяло, притисна я силно до себе си и мушна ръка под ризата й. Обхвана твърдото й задниче и меко притисна хълбоците й към своите.