Реа Клер Доминик нямаше основания да се съмнява в страстта му, защото усети как нещо я опари и се втвърди при това интимно докосване, а после се устреми право към ранимото място между краката й.
Засрамена до дъното на душа си, Реа затвори очи и по страните й потекоха сълзи. Нямаше как да избяга от силните ръце, които неумолимо я притискаха към мъжкото тяло. Когато усети устата му върху гърдите си, спря да диша, но след миг отвори очи и видя главата му, обсипана с гъсти кестеняви къдрици. Всеки сантиметър от парещата кожа на този мъж сякаш я белязваше за цял живот. Никога нямаше да забрави този първи допир с мъжкото тяло и мъжкия аромат.
Когато устата му започна да милва опънатите жили на врага й, Данте усети соления вкус на сълзите й и смаяно вдиша очи. Не беше очаквал такава реакция на нежността си. Погледна я объркано и внезапно изпита отвращение от себе си. Така силно желаеше това момиче, че бе забравил всичко друго.
Виолетовите очи бяха толкова близо до неговите, че той видя розовия пръстен, който обкръжаваше разширяващите се зеници, фактът, че очите й се бяха разширили от страх и отвращение, вместо от удоволствие, му беше странно неприятен. Въпреки очевидното й отвращение от прегръдката му той преживя още веднъж същата омая, която бе изпитал на събуждане, когато малката уличница лежеше сгушена на гърдите му и мекото й дупе почиваше доверчиво и невинно върху хълбоците му. Ароматът на топлото й тяло го накара да се забрави. Сапунът, с който я бе изтъркал вчера, ухаеше от кожата й, едновременно познат и чужд. Още снощи бе видял колко невероятно красива е косата й, а на сутринта бе заровил лице в гъстите къдрици и бе вдъхнал упойващия аромат на море и сандалово дърво.
Внезапно момичето се обърна на другата страна, задърпа неспокойно завивките и той можа да види лицето му. То беше мирно, дори весело, бузите имаха цвят на дива роза и бяха в крещящо противоречие с пепелявосивата кожа на тялото.
Тази жена беше съвършена и Данте трябваше да положи отчаяни усилия да не мисли повече за лъжите, които му беше наговорила. Опита се да си внуши, че малката е получила, каквото е заслужавала, и да кали сърцето си срещу привлекателността на ангелското й изражение.
Ала когато ясните виолетови очи се отвориха, разумът бе изтикан далеч назад и отстъпи място на внезапно пламналия в слабините му огън. Искаше само едно: да съедини устата си с нейната и да получи ответна целувка. Искаше да усети как устните й търсят неговите, как ръцете й го милват и хълбоците й се движат в неговия ритъм. Но нищо такова не се случи. Малката се отдръпна от него, очевидно отвратена от докосването му. В продължение на един дълъг миг го погледна право в очите… и той видя много ясно как отвращението надви прилива на странно наивна чувственост.
Внезапно Данте бе изтръгнат от мечтанията си. Главата на момичето намери с добре прицелен удар брадичката му. Това не беше по недоглеждане, а грижливо планирано нападение и той разбра това много скоро, защото ударът бе последван от атака със зъби и нокти, която заплашваше да го разкъса. Едва успя да отбие коляното, което щеше да унизи болезнено мъжкото му самолюбие, но не можа да избегне малкия юмрук, който се беше устремил към носа му. Все пак се отдръпна и стиснатите до болка пръсти улучиха бузата му.
Данте се възползва от тежестта на тялото си и се претърколи върху ритащата малка котка. Притисна я върху завивките и стисна здраво юмручетата й. От ъгълчето на устата му потече кръв, защото ударът беше доста силен. Лицето на момичето изразяваше панически страх. И двамата дишаха тежко, а движенията на гъвкавите млади гърди под неговите разпалваха още по-болезнено желанието му.
И посред тази интимна сцена в каютата нахлу побеснялата от гняв Хелън Джордан. Очите й пламтяха безумно. Пред вратата се беше водил разгорещен спор, но нито Данте нито Реа бяха чули нещо.
— Казах ви, че капитанът е зает — напомни й Хюстън Кърби и издържа безстрашно пронизващия й поглед, който беше в състояние да забие дълбоко в земята дори най-силния мъж. Това му помота да прикрие собствената си изненада, макар че всъщност бе очаквал тази сцена. Знаеше, че Данте Лейтън е непредвидим и може би това беше една от причините „Морският дракон“ и екипажът му да останат здрави и читави и до днес.
— Проклет да си, Данте Лейтън! В ада да идеш дано! — изкрещя разярено Хелън, като видя бившия си любовник и момичето със златна коса в леглото. Погледът й не се откъсваше от изваяния крак, който се бе преплел със силното, загоряло от слънцето бедро на мъжа. Беше повече от очевидно, че двамата са се любили. Красивото лице на момичето беше зачервено от целувките и дори от мястото, на което беше застанала, се чуваше тежкото дишане на любовниците.