Данте Лейтън я бе унизил и без съмнение й се надсмиваше и сега, докато някаква малка проститутка се гушеше до него под завивката. Хелън кипеше от гняв. Никога нямаше да му прости провала на така грижливо подготвения план. Снощи трябваше да го привлече в леглото си и да забременее от него. След като вече се беше случило веднъж, защо да не стане и втори път? Ако забременееше от Данте Лейтън, това й гарантираше титлата маркиза Джакоби, а този път тя щеше да се погрижи бебето да се роди живо и здраво.
— Хелън — промълви учтиво Данте, седна в леглото и се уви в копринения чаршаф. Но не изпусна от прегръдката си Реа, когато устреми безразличен поглед в лицето на бившата си любима. — На какво дължим това неочаквано посещение? Никога не съм те виждал да излизаш преди обед. Сигурно си прекарала спокойна вечер и си си легнала рано. Жалко. — Тонът му беше небрежен, сякаш ни най-малко не се смущаваше от неловкото положение, в което го беше заварила.
За разлика от него Реа така силно трепереше от срам, че започна да й се гади. Посетителката беше обезумяла от гняв и младото момиче нито за миг не се усъмни в чувствата й към капитана на „Морския дракон“. През ума й мина обезпокояваща мисъл. Ами ако тази красива жена беше съпругата му? Тогава тя имаше всички основания да се гневи. Какво ли беше да завариш съпруга си в прегръдките на друга жена? Но дори при тези обстоятелства тя не можеше да проумее как една добре възпитана жена може да изрича такива отвратителни проклятия. Никога преди това Реа не беше чувала някой — най-малкото една дама — да използва такъв груб език.
— … сега можеше да лежиш в моите обятия, но вместо това ти предпочете да си легнеш с тази пристанищна курва! Чумата да ви тръшне, и двамата! — изкрещя Хелън и от присвитите й очи не убягна как ръката на Данте помилва една златна къдрица, паднала на слепоочието на момичето. Неосъзнатата нежност на този жест я вбеси още повече.
Как смееше Данте да я гледа съжалително! Само Хюстън Кърби забеляза как очите на господаря му внезапно проблеснат. Дребният стюард го познаваше добре и се постара да стъпи по-здраво на пода, защото очакваше бурята ей сега да се разрази. Но дори Кърби остана изненадан от смайващото изявление на господаря си.
— Мила моя Хелън, не бъди несправедлива към годеницата ми. Струва ми се, че е редно да й се извиниш — проговори подозрително тихо Данте, без да се трогва от шокираните лица на двете жени.
— Годеница? — изсмя се дрезгаво Хелън. — За Бога, Данте, ти да не си полудял? Ами ако приема думите ти буквално и разпространя щастливата новина в цял Чарлзтаун? Я ми кажи как е най-добре да те наричам? — продължи кокетно тя. — Ще те представя пред обществото като Данте Лейтън, капитан на „Морския дракон“, но също така и маркиз Джакоби, и ще кажа на всички, че това сладко малко същество ти е съпруга, но и бивша любовница! О, толкова съжалявам, скъпа моя — извини се лицемерно тя и погледна с обиждащо недоверие златокосото момиче. — Не чух добре името ви. Сигурно все пак си имате някакво име. Достатъчно е да ми кажете само собственото, и без това поклонниците ви надали знаят фамилията ви.
— Името й е лейди Реа Клер Доминик — съобщи спокойно Данте. — Нима си помисли, че няма да запомня псевдонима ти, мила? — пошепна той в ухото на Реа. — Нали нямаш нищо против да се възползвам от него?
— Ползвай се, колкото си щеш — отговори остро Реа. Колкото повече хора узнаеха истинската й самоличност, толкова повече се увеличаваха шансовете й да избяга от този луд.
В ревнивите очи на Хелън тази размяна на остроти изглеждаше като споделяне на тайни и любовен шепот. На всичкото отгоре Данте се приведе и целуна момичето по челото.
— Лейди ли? — изпухтя презрително тя. — Разбира се, милейди Пристанищната курва!
— Мила моя Хелън, не се дръж като глупачка. Защото дамата до мен наистина е лейди Реа Клер Доминик, дъщеря на дук и дукеса Кемъри и моя годеница. Сигурно си чула името на това семейство, докато си се забавлявала в Лондон, нали? — попита Данте и се ухили злобно при вида на внезапно потъмнялото й лице.
Хелън Джордън огледа отново Данте и момичето и несигурността й се увеличи. Името, което без усилия беше излязло от устните му, действително беше едно от най-известните имена в Лондон. Докато пребиваваше в столицата, тя се вслушваше жадно във всички светски клюки и макар че не бе допусната до най-изисканите балове, научаваше всичко за хората от висшето общество.
Да, беше чула името на лейди Реа Клер Доминик и бе завидяла на красивата наследница, която беше една от сензациите на сезона. Дори веднъж я бе видяла в театъра, една приятелка си направи труд да й я покаже, но младата дама седеше доста далеч от нея и Хелън можа да види само отлично ушитата й рокля. Лейди Реа имаше златна коса и целият град говореше за изключителната й красота.