— Никога не съм насилвал жена — възрази тихо Данте Лейтън.
— Има и други начини — не насилствени, но също така брутални, когато искате да отведете в леглото си някоя жена. Вие разбирате това, милорд, винаги сте го разбирали. С вашия чар сте способен да измъкнете дори дявола от ада, ако поискате. Да, да, виждал съм как дамите започват да треперят, стига само да ги погледнете малко по така. Готови са да ви дадат всичко, което поискате. Но вие нямате право да разрушите живота на това момиче, само защото го искате в леглото си. То заслужава по-добра участ.
— Животът е несигурно нещо, Кърби, нима още не сте го разбрали? — попита с непроницаемо изражение Данте. — Не всичко става така, както ни се иска. Вие го знаете по-добре от всички. Каквато и да е истината за произхода на Реа Клер, аз не съм отговорен, че я намерих в каютата си. Съдбата й е била предопределена още преди пътищата ни да се срещнат.
— Така е, но вие бихте могли да уредите нещата — отбеляза с надежда Кърби.
— Кой знае… — промърмори замислено Данте. — Може би е вече късно и станалото не може да се промени. Заровете са хвърлени, Кърби — заключи той и на устните му изгря странна усмивка.
— Не, капитане, още не е късно. Щом стигнем в Антигуа, трябва да я освободите — извика Кърби, стреснат от изражението на господаря си. — Ако толкова се тревожите за картата, тя ще ви обещае, че няма да каже нито дума. Момичето гори от желание да се върне в къщи и веднага ще забрави и нас, и „Морския дракон“. Пуснете я да си иде, капитане. Никога няма да съжалявате за великодушието си — прошепна умолително Кърби.
— Ами ако съм прав в подозренията си, Кърби? Ами ако тя наистина работи за Берти Макей? Или е някоя авантюристка и продаде ценните сведения на онзи, който й предложи най-много? Ще поемете ли отговорността да разрушите надеждите на екипажа на „Морския дракон“ за щастие и богатство? Наистина ли ще рискувате живота на хората ни заради едно младо момиче? — попита предизвикателно Данте. — Казахте, че й имате безусловно доверие. Ами ако сте се излъгали и сте я преценили неправилно? — Данте притискаше стюарда си до стената. Кърби трябваше или да удържи на думата си, или да предаде лейди Реа Клер.
— Добре, капитане, щом искате, ще ви отговоря — прошепна задавено стюардът. — Аз вярвам на момичето.
— Разбирам, но капитан на „Морския дракон“ съм аз. Отговорността за екипажа е в мои ръце и аз няма да рискувам. Бъдещето на всички ни зависи от изхода на това плаване и аз няма да поставя на карта онова, за което се борих през всичките тези години — само заради едно момиче, което почти не познавам и което ми е напълно безразлично. Ако в потъналия галеон наистина има съкровище, аз ще го извадя и никой и нищо няма да ми попречи да го сторя. А след това ще се върна в Мердрако и ще отмъстя за поруганата си чест.
— Да, капитане, тук имате право — съгласи се мрачно Кърби. — Но после, когато се насладите на отмъщението си, нищо няма да ви спаси от бесилката.
— Това е риск, който ще поема без колебание — отвърна упорито капитанът и сивите му очи засвяткаха възбудено при мисълта за предстоящия сблъсък с мъжа, който вече петнадесет години изпълваше сърцето му с хладна ярост. Скоро, много скоро щеше да настъпи денят на разплатата и сър Майлс Сандбърн щеше да си получи заслуженото. Едва когато смъртният му враг легнеше мъртъв в нозете му, синът на десетия маркиз Джакоби щеше да познае значението на думата мир.
Данте Лейтън, единственият син на Джон и Илейн Лейтън, беше готов да рискува всичко, дори живота си, за да уреди тази стара сметка. Той стоеше на задната палуба на „Морския дракон“, неподвижен като статуя, потънал в мислите си, а Хюстън Кърби, който го наблюдаваше загрижено, усети как топлият пасат изведнъж се превърна в леден полъх — като вик от ада, дошъл от замръзналите блата на Девоншир.
— А какво ще стане с лейди Реа Клер, когато вие, милорд, се върнете в Мердрако с жажда за кръв в сърцето си? И тя ли ще стане жертва на саморазрушението ви? Ако я направите своя, господарю, срещу вас ще се надигнат цял куп хора и ще поискат да отмъстят за стореното й зло. Вие сте не само капитан на „Морския дракон“, а и лорд Данте Джакоби, особено когато се върнете в Мердрако. Тогава приличието ще ви задължи да я направите почтена жена. Така ще навредите и на нея, и на себе си, защото не я обичате. Сам го казахте, нали? Ако се опитате да я заблудите, тя ще разбере и ще страда. Какъв ще бъде тогава животът й в Мердрако, разбира се, само в случай, че оцелеете след сблъсъка с онзи негодник? Такъв живот ще бъде мъчение и за вас, и за момичето. Разбирам, тя е предизвикателство за вас — също като потъналото съкровище или капитан Берти Макей. Вие обичате опасностите и с удоволствие вършите неща, които никой разумен мъж не си представя дори и насън.