— Без риск няма печалба, Кърби — отговори Данте Лейтън и присви очи, за да проследи залеза на слънцето. — Такъв е бил години наред девизът на Лейтънови и им е служил добре. Аз също го следвам, добри ми приятелю. Ще поживеем и ще видим кой ще се окаже прав.
Кърби познаваше добре господаря си и знаеше, че това не е празна заплаха. Ала следващите думи на капитана го разтревожиха още повече.
— Всъщност аз би трябвало да ви бъда благодарен, Кърби. Думите ви бяха добронамерени и мъдри и ми дадоха повод да се замисля. — Изразът в очите му беше повече от странен. — Не — прибави подигравателно капитанът, — няма защо да се страхувате. Не съм толкова луд, че да поискам откуп от Люсиен Доминик. Дори аз не съм чак толкова лекомислен. Мисля, че е много по-умно и много по-сигурно да се представя на дука като член на семейството. Защо да не стана съпруг на любимата му дъщеря? Това не е рисковано начинание, а и си струва, защото дъщерята на дук Кемъри вероятно е богата наследница. Честно казано, Кърби — оплака се Данте и усмивката му стана още по-широка, когато забеляза смущението на дребния стюард — аз съм разочарован от вашата липса на доверие в способността ми да убедя момичето, че го обичам. Не помислихте ли, че може да приема предизвикателството и да ви докажа противното?
Хюстън Кърби изпухтя презрително. Капитанът не биваше да се съмнява в разума му.
— Много по-вероятно е малката да ви изобличи в лъжа, милорд.
— Вие май нямате желание да се обзаложим какъв ще бъде изходът от битката, Кърби? Да, така си и мислех — изсмя се Данте. — Пък и не би било почтено, ако спечеля и вашите пари, и момичето. Най-добре е да изчакаме, нали?
— Да, капитане, ще изчакаме — промърмори потиснато стюардът.
— Ако ни е дадено време — допълни едва чуто той, хвърли поглед назад и се запита кой ли неприятелски кораб се носи с пълна скорост по петите им. Присвитите му очи обходиха хоризонта, проследиха пътя на залязващото слънце, но не намериха отговор на въпроса каква съдба очаква „Морския дракон“ и екипажа му. Кърби знаеше, че бъдещето е несигурно и че двамата с капитана може и никога да не видят как слънцето изгрява над каменните кули на Мердрако.
Макар че платната се издуваха от благоприятен вятър, Кърби беше убеден, че пътуването няма да завърши таткова гладко, колкото беше започнало. Особено когато обърнеха нос на северозапад… Щастието беше непостоянен спътник, а вятърът, който ги пришпорваше напред само след минути можеше да се превърне в буря и да ги понесе към опасните теснини. Ако на хоризонта се появеше платно, следвано от още две или три Данте Лейтън и екипажът му трябваше да приемат предизвикателството на превъзхождащия ги противник.
Реа Клер нямаше представа за споровете, които се водеха между стюарда и господаря му, нито споделяше страховете на Хюстън Кърби. В този момент бе забравила дори многоцветното западно небе, защото цялото й внимание беше съсредоточено върху въжето, което трябваше да върже на възел. Засега усилията й не се увенчаваха с успех.
— Предавам се — промълви тя и се усмихна на мъжете, които наблюдаваха усилията й. — Никога вече няма да се гордея, че мога да мина един прав бод.
— Е, да, имаш нужда от малко повече упражнения, момиче — призна великодушно Макдоналд. — Но направи хубаво, че се опита.
— На мистър Макдоналд му бяха необходими цели двайсет и пет години, докато се научи да връзва моряшкия възел, а старият Лонгакрес изразходва почти двойно повече, докато успее да го развърже — обади се ухилено Соумс Фитсимънс.
— Да, смей се ти, но ако само няколко от старите ми бойни другари бяха на борда, щяхме да покажем на един дебелоглав ирландец как се връзва истински моряшки възел. Чудесна гледка щеше да бъде. Старият Соумс Фитсимънс щеше да се развява над кърмата, а дългите му крака — завързани на детелина — отвърна Лонгакрес и оголи в усмивка беззъбата си уста. Реа Клер неволно си припомни предупреждението на капитана по отношение на стария пират и забележката му не я развесели толкова, колкото другите.
Алистър забеляза уплахата в погледа й и си позволи да потупа успокоително ръката й. За съжаление жестът му не се стори чак толкова невинен на двамата мъже, които го наблюдаваха от кърмата.