— Почтена сделка ли? — повтори със съмнение в гласа Данте. — Боя се, че преценката ви за положението е твърде различна от моята. Не съм и подозирал, че животът ми е в опасност. Да не би да искате да кажете, че трябва да очаквам нож в гърба или удар по главата, ако ви обърна гръб, скъпа? — попита той и усмивката му беше заплашителна.
— Няма от какво да се боите, капитане, освен може би от онова, което ще кажа — отвърна тихо Реа. — Само от вас зависи дали ще бъда приятел или враг. Не съм глупава и разбирам, че ако имахте достатъчно средства, никога нямаше да се унижите да се занимавате с контрабанда. А вашата титла — ако разбира се е истинска, — не ви е донесла много повече от един герб. Вие имате нужда от състояние, капитане, и аз мога да ви го осигуря.
— Така ли? — усмихна се Данте. — Простете, но не мога да повярвам в думите ви, като се има предвид при какви обстоятелства се срещнахме.
Лейди Реа Клер се изправи гордо.
— Имате остро око, сър, но не е много възпитано да ми напомняте за положението ми. Добре ще бъде и вие да запомните онова, което мама често ни съветваше: никога не преценявайте един човек само по външността — заяви твърдо тя. И мисълта за майката й вдъхна нови сили.
— Простете, милейди — промърмори съкрушено Данте, но сивите му очи святкаха подигравателно. — Вашата майка е много мъдра дама. За мен ще бъде удоволствие да се запозная с нея.
— Баща ми, дук Кемъри, вероятно ще бъде твърде щедър в благодарността си — разбира се, само в случай, че чуе от мен добри неща за вас. Великодушието му и възнаграждението, което без съмнение е определил за благополучното ми завръщане, ще означават цяло състояние за спасителя ми. Вие можете да бъдете този човек, капитане, и да заслужите солидна сума, ако ми върнете свободата. Не искам нищо от вас искам само да се върна в къщи. Толкова ли е много? — попита тихо тя и го погледна умолително в очите.
Лицето й беше толкова близо до неговото, че Данте можеше да види копринения блясък на фино очертаните вежди. Не се беше приближавал толкова до нея, откакто беше спала в прегръдката му първата нощ. Сега забеляза, че слънцето е осеяло нослето и гладките бузи с бледо златни лунички. Тя обичаше да прекарва времето си на палубата и кожата й беше добила златист тен. Косата й блестеше като лакирана. Беше толкова зашеметяващо красива, толкова различна от всички жени, които бе прегръщал досега. Тя беше като сън от отдавна отминали времена, но грозната действителност беше, че се отвращава от него и е готова на всичко, за да избяга от кораба му. И все пак — тя беше толкова близо, в ръцете му, защо трябваше да си откаже удовлетворението да я притежава?
— Може би няма да поискам от баща ви никакво богатство, лейди Реа Клер. — Гласът му беше толкова тих, като шепота на вятъра. — Може би ти, мила моя, ще ме възнаградиш сама за освобождаването си. Какво би дала, за да си върнеш свободата? Има ли цена, която не си готова да платиш? — попита той и силната му ръка в косата й задържа лицето й само на няколко сантиметра от неговото.
Реа Клер Доминик си припомни медноцветните стени на Кемъри, видя камбанките, изпъстрили зелените му морави. Видя Робин да препуска в луд галоп по брега на езерцето. Майка й и леля Мери седяха под могилите клони на стария кестен, близнаците пълзяха наоколо, Франсис и братовчедите му играеха крикет, а в далечината се виждаше фигурата на баща й, който разговаряше с арендаторите.
— Никоя цена не е прекалено висока, за да се върна при семейството си в Кемъри — проговори най-после тя.
Данте Лейтън нито за миг не изпусна от поглед гордото й лице. Дълбоките виолетови очи бяха замъглени от тъга, но той знаеше, че нито една сълза няма да се отрони от ресниците й, не и в негово присъствие. Едва когато се скриеше в каютата си, тя щеше да даде воля на чувствата, които я разкъсваха. Тя притежаваше сила на волята, учудваща за едно толкова младо момиче. Не молеше за съчувствие, нито за милост и винаги изглеждаше недосегаема. Когато корабът се заклати и я запрати към гърдите му, Данте веднага усети вътрешното й отдръпване. Тялото й беше сковано и недостъпно. Това отблъскване го ядоса и той пожела да й причини болка.
— Няма да забравя тези смели думи — пошепна в ухото й той, — когато поискам възнаграждението си. Вече се радвам на размяната. Вие сте жена, която държи на думата си, нали, мила моя? С каква гордост ми заявихте, че една Доминик никога не се отрича от даденото обещание. Надявам се, че няма да имаме проблеми — завърши тихо той и топлата му уста докосна бузата й като обещание.
Някой се покашля и Данте бързо извърна глава. Лицето на Реа пламтеше от срам. На стълбичката беше застанал Хюстън Кърби с чаша кафе в ръка и лицето му изразяваше недвусмислено обвинение.