Реа приглади меката блуза, после я нахлузи презглава и пъхна ръце в късите буфан ръкави с широка дантела. Нагласи корсета и изгледа ужасено дълбокото деколте, което разкриваше меката закръгленост на гърдите й. Канфийлд щеше да се ядоса, може би дори щеше да припадне. Реа помнеше отлично колко много държеше камериерката й на правилата на приличието.
Дребният стюард наистина имаше остро око, защото и блузата й стоеше чудесно. Талията се стягаше с колан от сплетени кожени върви, подбрани да подхождат по цвят на панделките за косата. Стегната с колана, блузата изглеждаше чудесно.
Реа се завъртя весело и се почувства като съвсем друг човек. Когато спря да танцува, реши, че за новия тоалет трябва да измисли и нова прическа. Със сериозно изражение извади ръчното огледалце, което Алистър Марлоу беше имал добрината да й остави. Погледна се в огледалото и се уплаши. Едва сега осъзна, че Канфийлд щеше да получи удар, ако можеше да види златистия оттенък, който беше придобил толкова скъпоценният блед тен на любимката й. Канфийлд винаги я заплашваше със сок от краставици и лимони, когато я видеше да се измъква навън без шапка и ръкавици. Сега обаче Реа си пожела старата камериерка да е до нея, за да й помага. С удоволствие щеше да понесе дори безкрайното й бъбрене.
Реа разплете дебелата си плитка, взе още една скъпоценна вещ, четката за коса, измъкната незнайно откъде от добрия Хюстън Кърби, и започна да четка косата си. Огледа се критично в огледалото и се опита да си представи какво би направила Канфийлд, за да укроти тази буйна грива. Раздели косата си на кичури, изплете шест плитки, вплитайки в тях разноцветните панделки и ги завърза над ушите, така че се образуваха златни пръстени, които легнаха меко върху голите рамене.
Реа много хареса творението си, макар че всеки лондонски фризьор би го сметнал за твърде нецивилизовано. Тъкмо беше напъхала краката си в сандалите и затягаше ремъците около обутите си в копринени чорапи крака, когато корабната камбана възвести смяната на вахтата и призова за вечеря в капитанската каюта.
Реа пое дълбоко въздух и излезе от кабината си. Първото й появяване в новите дрехи я правеше нервна — странно чувство за човек, свикнал да се преоблича по няколко пъти на ден. До днес никога не се беше замисляла за вида си, а сега почти се боеше от мига, когато светлосивите очи на капитана щяха да я измерят със смущаваща острота.
Окуражена от мисълта, че вече има обяснение за чувствата си към капитана на „Морския дракон“, тя си каза, че ще се справи с всяко предизвикателство. Ала сърцето й изневери — когато наближи вратата на капитанската каюта и чу тих смях и звънтене на чаши, то заби като лудо. Реа преглътна и почука съвсем тихо. Много й се искаше да се обърне и да си тръгне. След един безкрайно дълъг миг се чуха стъпки, вратата се отвори и младият Алистър Марлоу се вцепени от изненада.
— Лейди Реа — прошепна той, когато си възвърна дар слово, ала беше безсилен да опише зашеметяващото преобразяване на момичето, с което само преди два часа беше седял на палубата.
— Мистър Марлоу — отвърна развеселено Реа, — мога ли да вляза и да се присъединя към компанията, сър?
Алистър Марлоу се изчерви до корените на косата си и бързо отстъпи настрана, за да пропусне неземното видение. После затвори вратата и се обърна, за да види как капитанът ще реагира на гостенката си.
Данте беше облечен в гълъбовосив платнен костюм със златни копчета, жилетка от брокат, сиви копринени чорапи и обувки със златни токи. Тази вечер изглеждаше съвсем като един от отегчените млади аристократи, които водеха светски разговор в някой салон, преди да седнат на масата. Кестенявите му къдрици, обичайно разрошени от вятъра, бяха сресани назад и вързани на тила с черна кадифена панделка. Той отпи глътка вино от сребърната си чаша и всички присъстващи можаха да видят колко фина е дантелата на маншета му и как се дипли около силната му китка. Реа хвърли бърз поглед към блузата си, защото едва сега осъзна откъде е взет материалът за нея. Как ли беше реагирал капитанът при загубата на една от ризите си?
Данте Лейтън забеляза, че Соумс Фитсимънс внезапно е престанал да следи разговора и се е ухилил до ушите. Проследи погледа му и замръзна на мястото си. Не беше очаквал тази гледка.