Алистър Марлоу най-после се отказа да чака завръщането на капитана в каютата му и реши да се прибере. Повече от половин час седеше в мълчание. Соумс Фитсимънс беше отишъл да играе карти в помещенията на екипажа. Погледът му на тръгване беше толкова алчен, сякаш вече броеше на ум печалбите си.
Алистър огледа каютата, за да провери дали всичко е в ред, после отвори тихо вратата и излезе навън. По пътя си чу тих плач, идващ от каютата на лейди Реа, и спря разтревожено на мястото си. Вслуша се в приглушеното хълцане и тъкмо понечи да почука, когато плачът престана и иззад затворената врата не долиташе и най-малък шум. Алистър постоя още малко, без да знае какво да предприеме. Най-после реши, че не бива да досажда на дамата, особено ако и капитанът беше с нея. Ако нахлуеше без позволение вътре, всички присъстващи щяха да изпаднат в извънредно неприятно положение. И без това през цялата вечер се усещаше скрито напрежение, кипенето се засилваше все повече и Алистър не можеше да бъде сигурен дали капитанът не е получил покана да посети дамата в каютата й. Дните минаваха и младежът все по-ясно осъзнаваше, че ако лейди Реа не се махне от борда на „Морския дракон“, капитанът непременно ще се настани в кабината й, все едно с или без покана.
Когато се изкачи на кърмата и вдъхна дълбоко топлия западноиндийски въздух, Алистър видя самотната фигура на Данте Лейтън, изправена до парапета. Жакетът му беше преметнат небрежно през рамо. Помощник-капитанът въздъхна облекчено, облегна се на релинга и се взря в безкрайното тъмносиньо небе, обсипано с искрящи звезди. Платата на „Морския дракон“ плющяха, мачтите скърцаха протяжно. Успокоеният Алистър не можеше да знае, че е видял един отчаян мъж.
Останала сама в мрачната си кабина, Реа зарови обляното си в сълзи лице в хладните възглавници, задуши хълцането си и се постара да прогони мисълта за Данте Лейтън и допира до тялото му. Все още усещаше властните му ръце да парят по кожата й, да изследват женските и тайни, да проникват в места, за чиято чувствителност дори не подозираше.
Реа опипа подутите си устни и тихо простена. Натискът на мъжката уста беше толкова безпощаден. Тя беше като упоена от целувките му, вкусът на устата му гореше върху устните и. Тя вдиша глава и скри зачервените си бузи в извивката на ръката си.
Когато осъзна, че вече не принадлежи на самата себе си, потиснатостта й нарасна. По някакъв странен, почти мистичен начин, капитанът на „Морския дракон“ беше станал част от нея.
Тя се изправи и блъсна Ямайка, който измяука укорно и скочи на масата. Котаракът помириса презрително изсъхналите бадемови сладки, обърна се и започна усърдно да се чисти. Реа развърза с треперещи пръсти връзките на корсета си, след доста усилия успя да се освободи от него и го пусна на мода. Накрая развърза кожените ремъци, изу сандалите и свали копринените си чорапи.
Тя застана насред стаята, вдиша колебливо ръка и докосна колебливо малките си, нежно закръглени гърди. Ръцете й се спуснаха към талията, обхванаха хълбоците, сякаш за пръв път усещаха тялото й. Спря за миг, упоена от своята пробуждаща се женственост, после с въздишка се зае да разваля сложната си прическа. Златната коса се разпиля по гърба.
Реа издърпа едно одеяло от койката и го уви около треперещото си тяло. Пъхна се между завивките и се сви на кълбо, потресена от бушуващите в тялото й усещания, които нямаше как да потисне.
Данте Лейтън бе запалил дълбоко в нея ярка искра, точно както беше обещал. Той беше истински дявол, защото я дразнеше и мамеше, защото беше запалил изгарящ огън в кръвта й. Тя усещаше инстинктивно, че този огън щеше да я бележи завинаги, след като преживееше висшето удовлетворете. Сега, когато копнееше за докосването на устните и ръцете му, тя разбираше, че само Данте Лейтън е в състояние да утоли жаждата й.
Когато нещо докосна рамото й, Реа се стресна до смърт — но това беше само Ямайка, който се сгуши до нея и замърка утешително. Реа потърка буза в меката му козина.
— О, Ямайка, разбираш ли какво ми причини господарят ти? Защо се опитва да ме разруши? С какво съм го заслужила? — прошепна безпомощно тя. Не можеше да проумее как бе допуснала тялото й да пламне в огън под милувката на ръцете му.
— Трябва да му избягам, Ямайка! — изхълца отчаяно девойката и притисна до себе си котарака. — За мен вече няма да има надежда, ако не успея да се освободя от него. Ако ме докосне още веднъж, ако ме целуне, аз съм загубена, Ямайка. Свършено е с всичко, което ми е скъпо. Той ще ме превърне в своя робиня — пошепна Реа, ужасена от мисълта, че ще се изгуби напълно в могъщата му прегръдка и че няма да може да живее без любовта му.