Данте видя как Кони се отдели от сянката и хукна надолу по улицата. Юнгата не се беше присъединил към екипажа, а остана с капитана си.
— Както вече казахте, капитан Макей — заяви нетърпеливо Данте, — нашият интересен, но безполезен разговор е приключен. Не виждам причини да го продължаваме, след като много добре знаете, че „Морският дракон“ намери само остатъците от холандски търговски кораб, чийто трюм беше пълен с изгнили подправки. Препоръчвам ви да продължите да си купувате карамфил и пипер от тукашния пазар. Желая ви приятен ден, капитан Макей — заключи учтиво той, мина покрай запъхтелия се от гняв капитан на „Ани Джейн“ и закрачи с големи крачки към края на улицата. От устата на Берти избликна поток толкова ядни ругатни, че минаващата наблизо дама едва не припадна. Загрижената камериерка започна да й вее с ветрилото и двете побързаха да пресекат улицата.
След като двете групи се разделиха, Реа остана още малко в скривалището си, изчаквайки Данте да последва хората си. Вместо това той остана и продължи да си приказва с дебелия мъж в костюм от зелено кадифе.
Реа размишляваше трескаво какво да стори, когато изведнъж откри в навалицата синя униформа със златни ширити, която можеше да принадлежи само на кралски морски офицер. Това беше единственият й шанс. Знаеше, че няма да мине много време и моряците ще я намерят. Половината екипаж на „Морския дракон“ начело с капитана си беше тръгнал да претърсва Сейнт Джонс. Реа изскочи от сигурното си скривалище и хукна през улицата, без да съобрази, че Данте Лейтън може да я види. Изобщо не забеляза как Кони излезе от сянката на една тераса и изтича след нея.
Внезапно навалицата стана гъста и непроходима и Реа с усилие си пробиваше път. Странното й облекло вече не правеше впечатление никому. Тя се промушваше покрай хората, като се стараеше да не блъска тъмнокожите жени с белите им муселинени блузи и поли.
Много от тях носеха върху великолепните си пъстроцветни тюрбани огромни плетени кошове. Тъй като и повечето мъже бяха облечени в широки бели панталони и развяващи се ризи, синята униформа на британския флотски офицер би трябвало да се откроява на белия фон, но Реа почти веднага го загуби от очи.
Тя се огледа отчаяно и едва сега разбра къде е попаднала. Намираше се на пазара, където се тълпяха стотици хора, най-вече чернокожи и мулати. Точно пред нея продаваха свине и птици в кафези. Навсякъде се виждаха изкусно наредени пирамиди от сладки картофи, кокосови орехи, папая, авокадо и кошове кафе.
Малки деца тичаха без надзор наоколо, кучета се гонеха, душеха и захапваха всичко, което им се изпречеше на пътя. Реа въздъхна уморено и изтри потта от челото си. Синята униформа беше изчезнала.
Тя изостави търсенето и реши да влезе в някое дюкянче или гостилница. Там щеше да вдигне шум и да принуди собственика или собственицата да я предадат на властите. Така поне можеше да разкаже историята си пред хора, които бяха длъжни да я изслушат.
Реа продължи пътя си през пазара и след малко видя Алек Макдоналд да върви право към нея. Приведе се и се скри зад струпаните на купчина сандъци, в които крякаха възбудени петли. Шотландецът мина толкова близо до нея, че можеше да го докосне с ръка, и внезапно я обзе непоносим копнеж по сигурния борд на „Морския дракон“, по стария планинец, който беше познавал прадядо й. Но не се помръдна и го изчака да се скрие в множеството. Едва тогава излезе от скривалището си и тръгна в противоположна посока. Озова се в тясна, извита уличка, която извеждаше от пазарния площад, и закрачи бързо напред. Шумът от пазарящи се гласове и буйни смехове лека-полека заглъхна. Реа разбра, че е попаднала в не толкова изисканата част на града, и подозрението й се потвърди, когато от отсрещната кръчма внезапно изскочиха група мъже. Тя ускори крачка и изтича покрай тях, стараейки се да не я забележат, но усилията й останаха безполезни. Един от пияниците забеляза меко полюляващите се бедра и нададе див вик.
Реа се огледа страхливо и разбра, че е попаднала на същите недодялани типове, които само преди малко бяха разговаряли с екипажа на „Морския дракон“. Възбудени от порядъчното количество ром, което бяха погълнали, моряците си търсеха забавление, все едно какво. Очевидно не им беше приятно някой да се изпречи на пътя им, все едно мъж или жена, и с радост щяха да го накарат да съжалява, че се е родил.
За съжаление насъбралата се ярост се изля точно върху нищо неподозиращата лейди Реа Клер Доминик. Когато девойката се втурна да тича, мъжете я последваха с дивашки крясъци. Мятащата се златна плитка им сочеше пътя.