Като си припомнеше гардероба си в Кемъри, препълнен с какви ли не рокли, които отдавна беше забравила, всяка от различен материал, в различен стил и всички ушити специално за нея от най-добрата лондонска модистка, тя си казваше, че много от близките й ще се учудят безкрайно, като разберат колко й е скъп сегашният й оскъден гардероб. Но когато една млада жена разполагаше само с две рокли и всяка от тях имаше свое, особено значение, не беше чудно, че много държеше на тях.
Кожената пола и бялата копринена блуза, подарък от екипажа на „Морския дракон“, й бяха много скъпи, но подобни чувства събуждаше у нея и роклята, която сега трябваше да облече за вечеря. Тя беше не по-малко елегантна от старите й рокли и беше подарък от капитана на „Морския дракон“. Сигурно беше платил цяло състояние на шивачката от Сейнт Джонс. Реа беше сигурна, че роклята е била част от чеиза на някоя млада дама или скъпа поръчка за съвсем особен случай. Никога преди това не беше виждала толкова фина материя и такова прецизно изпълнение. Роклята беше от лек, въздушен бял муселин. Три четвъртите ръкави завършваха с три реда дантела, а цялата пола беше обшита с богато набрани дантелени рюшове.
Роклята беше наистина изискана — и тя се изненада безкрайно, когато я намери на койката си малко след като бяха излезли в открито море. Освен роклята, капитанът й беше купил и красиви копринени пантофки и чорапи, както и ковчеже с най-различни тоалетни принадлежности: сребърна четка с ръчно огледало, красиво кристално шишенце с парфюм, ухаещи сапуни, фуркети и безброй други дреболии.
Първата вечер, когато облече роклята, събраните в капитанската каюта мъже направо онемяха. Бяха поразени по-силно дори от вечерта, когато я видяха за първи път в кожената пола. Но този път подаръкът беше лично от Данте Лейтън и тя го беше погледнала плахо в очите и беше чакала единствено неговата реакция. Той не я разочарова. Поднесе ръката й към устните си и като истински джентълмен й направи комплименти, които всяка жена би чула с удоволствие. Но сивите му очи, които се впиха дълбоко в нейните, казаха повече от всички думи и тя не можа да издържи и засрамено се отвърна. Споменът за една друга нощ все още я караше да трепери и тя предполагаше, че той го знае.
Реа не разбираше защо капитанът си е направил труда да й купи този скъп подарък, защото когато му благодари, той само вдигна рамене и избягна погледа й, сякаш се чувстваше неловко. И все пак тя беше сигурна, че се зарадва да я види с подарената рокля.
Младата девойка се усмихна и се постара широкото четириъгълно деколте да изглежда по-прилично. Тънката дантела едва прикриваше гърдите й. Все пак тя не се разтревожи особено от дръзкото деколте, напръска се с лавандула и се запъти с лека стъпка към каютата на капитана. Палубата се залюля заплашително и тя трябваше да се залови за Алистър, за да не падне.
— Истинска изненада — отбеляза с иронична усмивка младежът и извъртя кафявите си очи, сякаш се питаше с какво е заслужил това благоволение.
— Във всяка буря има светло петно — обясни Соумс Фитсимънс, остроумен както винаги, и втренчи доволен поглед в смелото деколте.
— Надявам се, че бурята няма да ви се отрази тежко, лейди Реа Клер — поздрави я Барнаби Кларк, както винаги загрижен за здравето и благополучието и. Но и той не можа да устои и скришом огледа изваяните голи рамене. Реа стигна до извода, че предпочита откритото възхищение на Соумс Фитсимънс.
Капитанът на „Морския дракон“ стоеше пред кърмовите прозорци и от канеления му жакет сякаш полъхваше топлина. Лицето му беше замислено, очите му пламтяха. Кестенявите къдрици бяха строго пригладени назад и вързани на тила, сякаш за да не му пречат да размишлява.
— Ах, лейди Красавица — промърмори той и гласът му прозвуча изненадващо остро. Мъжете се стреснаха. От седмици насам не бяха чували този саркастичен тон. Реа със сигурност не беше единствената, която се запита какво го е прихванало.
Хюстън Кърби се появи, превит под тежестта на отрупаната с калаени чинии табла. Никога не би рискувал скъпия си порцелан при такова време. Ямайка го следваше по петите, също и Кони, който отново бе поел задълженията си на корабен юнга. Макар че беше получил строга заповед от капитана да не се напряга, той не можеше да стои бездеен. Моряците се надпреварваха да му помагат, така че дните му минаваха бързо, а и имаше повече време да се отдава на мечтанията си.
Примамливият аромат на омари, уловени следобед в залива, изпълни каютата. Всички заеха местата си, за да се насладят на поредната великолепна вечеря, приготвена от вещите ръце на дребния стюард. Неговите менюта биха направили чест на всяка кралска маса, макар че се сервираха в капитанската каюта на един контрабандистки кораб.