Ла Роза Триете въздъхна.
— Радвам се, че дойде. Вече започвам да забравям тъгата си. Знам, че не обичаше особено много брат ми, но той беше всичко, което имах. — В очите й заблестяха сълзи. — И сега, след като той си отиде, не ми остава нищо. Нищичко! Миналото ми умря заедно с него. Аз останах сама. Много скоро ще ме напуснеш и ти.
— Не — възрази контът и в очите му светна решителност. — Ще те накарам да забравиш, ma rosa triste. Искам да мислиш само за мен. От днес нататък аз ще бъда всичко за теб. Ще те накарам да се смееш и да викаш от любов — обеща той и устните му се сляха с нейните, принудиха я да забрави мъката си под напора на страстта. С внезапно движение на стройното си тяло той я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята, която познаваше не по-зле от своята. Положи я на покритото с кожи легло и опитните му ръце започнаха да я събличат с необичайна нежност. Черната коприна се свлече на пода и разкри алабастровото й тяло.
— Ти си все така красива, както и преди петнайсет години, когато за първи път спахме заедно — пошепна той и побърза да се освободи от дрехите си. После застана пред леглото и се вгледа в гладката й кожа, бледа и сякаш прозрачна. Гърдите й бяха малки и нежни като на младо момиче и контът усети как страстта му се разгаря, сякаш отново беше станал млад мъж, дошъл за първи път при жена. Прекрасната й сребърно руса коса падаше чак до хълбоците и го примамваше да я помилва.
— Ласкаеш ме, Ники, но вече ми е все едно как изглеждам — призна открито Ла Роза Триете. Тя не тъгуваше за погубената си младост. — Вярно е, че кожата ми е загубила част от блясъка си, но с течение на годините придобих опит — промълви изкусително тя, протегна ръце и го привлече върху себе си. — Мога да те задоволя много по-добре, отколкото когато бях на шестнайсет. Мисля, че размяната е почтена — усмихна се тя. — А сега ме накарай да забравя, Ники. Искам да забравя целия свят, да останем само ние двамата. Не искам споменът да се промъкне помежду ни. Не и днес, Ники, не и тази нощ.
Така Ла Роза Триете забрави мъката си. През следващите няколко седмици отново я виждаха в компанията на конта, на всеки бал, карнавал, соаре и всички останали забавления, с които изобилстваше Венеция. Ла Роза Триете търсеше забрава както сред блещукащото великолепие на дворците покрай канала, така и в мръсните игрални домове по тесните задни улички. Дори когато контът напусна Венеция, за да посети именията си в провинцията, тя продължи да се скита из града, вечно неспокойна, вечно търсейки някого или нещо, което да й помогне да забрави тъгата си.
Ала пред саморазрушителната пътека към ада, по която бе поела Тъгуващата Роза, скоро бе издигната бариера. Бе й съдено да промени посоката си при една случайна среща, след един подслушан разговор, който предизвика цяла върволица от събития, едно от друго по-ужасни. Никой от участниците в тях не си бе представял дори и в най-страшните си сънища, че подобно нещо е възможно да се случи. Ехото от тази среща отекна далече зад тихите канали на Венеция.
Всичко започна на един бал с маски в Палацо Калчини. В голямата бална зала се тълпяха маскирани гости от всички слоеве на населението, като се започне със свещениците, които прикриваха обета си за целомъдрие под маски с клюнове и черни копринени качулки, мине се през обеднелите аристократи и просяците, които криеха под домината истинската си самоличност и празните си кесии, и се стигне до невероятно богатите, които можеха да си позволят да изгубят големи суми на игралната маса и да се смесят с простия народ, макар че ръцете им бяха отрупани със скъпоценности.
Ла Роза Триете, облечена в черно копринено кадифе, затъкнала кървавочервена роза в ненапудрените си сребърноруси коси, се движеше с грация и сигурност от група на група, говореше превъзходно френски, италиански и английски, тук се шегуваше с някой френски граф, там губеше пари от груб италиански лодкар или укоряваше някой английски лорд за проявеното нахалство, макар да му намекваше, че още преди края на нощта ще си уговори среща с него.
Накрая Ла Роза Триете се установи като черна вдовица в един тъмен ъгъл и се заобиколи с цяла тълпа обожатели, всеки от които се надяваше да бъде щастливецът, избран да прекара един час насаме с нея. Защото нямаше по-добър начин да докажеш мъжествеността си от това да прекараш една любовна нощ с Ла Роза Триете, куртизанката, която често отказваше благоволението си дори на най-високопоставените господа. С кристална чаша, пълна с вино, в едната си ръка и ветрило от черни пера в другата, Тъгуващата роза оглеждаше с циничен поглед тълпата придворни наоколо. Пъстрото множество и натрапчивото внимание на мъжете започваха да й досаждат. Твърде често беше присъствала на подобни забавления.