Висок, малко простоват смях събуди вниманието й и тя насочи презрително развеселен поглед към жената, която бе смутила мислите й. Смеещата се личност беше едра и пълна и очевидно се стремеше да стане обект на внимание. На младини вероятно се беше радвала на известен интерес от страна на обществото, тъй като по лицето й още личаха следите на някогашната красота, но сега разчиташе повече на височината на гласа си. Овална черна маска скриваше лицето й, но не можеше да скрие двойната брадичка. Гъстата й коса беше обилно напудрена, във високия кок бяха вплетени перлени нанизи, закопчани с рубинени и диамантени игли. Яркочервена копринена рокля покриваше стегнатото до непоносимост тяло. Но Ла Роза Триете не обърна никакво внимание на величествената фигура в червено.
Стресна я името, което непознатата беше произнесла с подчертана небрежност, сякаш го употребяваше много често.
Светлосините очи не куртизанката се втренчиха в скучаещия млад мъж, който въртеше между пръстите свалената си маска, но не смееше да напусне мястото си до дебелата жена. Момчето изглеждаше добре и очевидно беше на не повече от седемнадесет години. Видът му беше мрачен, сякаш обвиняваше семейството си, че го е разглезило твърде много и е направило от него намусения млад денди, който все още се държеше за полите на майка си. Сега цялото внимание беше съсредоточено върху него и това очевидно му доставяше удоволствие, защото се изпъчи и се усмихна самодоволно.
— Синът ми е полубрат на дукесата — обясняваше контесата и гласът й отекваше като гръм в залата, чак до наострилата уши Ла Роза Триете. — За нещастие дукесата и блаженопочившият ми съпруг имаха някои дребни недоразумения. Той беше маркиз и случайно й беше баща. Това е истината — подчерта настойчиво контесата, забелязала недоверчивите погледи на слушателите си, и обвинително вдигна отрупаната си с пръстени ръка. — Кълна се в гроба на майка си. Аз бях трета жена на Джеймс, той беше вторият ми съпруг, но нали разбирате, беше много по-възрастен от мен — прибави с тъжно лице тя. — Дукесата, брат й и сестра й са от първия брак на Джеймс и са англичани. Бракът е бил нещастен, но дамата е била много богата. Боя се, че маркизът занемаряваше задълженията си към децата. Но пък кой можеше да подозира, че един ден малката ще стане съпруга на дук? Тя много прилича на мъжа ми и когато един ден се срещнаха, той просто не беше на себе си от гордост. Тя обаче — продължи с унил глас контесата — не пожела да погребе миналото и не прости на баща си, че не се е грижил достатъчно за нея. Дукът обаче е истински мъж. Той прояви разбиране и даде значителна сума на Джеймс като обезщетение за сключения без съгласието му брак. Мисля, че мъж с неговото положение и богатство може да си позволи да се погрижи за издръжката на тъста и тъщата си. Само си представете — извика тя и вдигна гордо кралски фризираната си глава, — аз съм тъща на дук Кемъри, макар и несъща. А той е един от най-важните хора в Англия. Това е истината.
Ла Роза Триете стоеше като колона от черен мрамор. Днес бе чула името на човека, когото преди цяло десетилетие се беше заклела да забрави завинаги. Само звукът на омразното име накара сърцето й да се свие на топка в гърдите. Страните й се обляха в руменина.
— Сега обаче, след като любимият ми съпруг си отиде от този свят — продължи контесата и попи сълзите си с мека копринена кърпичка, — аз сметнах, че дукесата трябва да бъде осведомена за смъртта на баща си. И след като голямото препятствие вече е отстранено, реших да й дам възможност да се запознае с брат си. Това е естествено, n’e vero?
— Не съм много сигурен, че искам да отида в Лондон — отбеляза младежът и нацупи красивата си уста.
Контесата го плесна доста силно по ръката с ветрилото си и никак не се трогна от болезнения му вик.
— Ти да мълчиш! Досега никой не те е поканил. На твое място бих посрещнала една такава покана с радост и благодарност, защото съм чувала, че Кемъри е не по-малко разкошен от Версай.
— Ако не се лъжа — заговори с преувеличено учтив тон една от присъстващите матрони, — маркизът умря преди повече от две години, така ли е, контесо? Защо още не сте посетили дукесата, която наричате своя несъща дъщеря?
Контесата втренчи отровен поглед във възрастната жена.
— Ще ви кажа само едно, синьора Перели — отвърна тя, защото старата интригантка беше известна надлъж и нашир, — и то е наистина необикновено. — Тя вдигна презрително рамене, за да покаже колко малко държи на мнението на околните. — Моята несъща дъщеря й съпругът й, дук Кемъри, се ожениха по любов. Това изглежда доста странно, защото, както сигурно знаете, лицето му е обезобразено от дълбок белег. Този мъж прилича на истински дявол и характерът му е дяволски — обясни развълнувано тя и вдигна ръце като за молитва. Но всички inglesi са странни хора. Казвам ви го от опит, все пак бях омъжена за Джеймс цели петнадесет години. Понякога са толкова студени, да не говорим за страната им. Да, както вече казах, този брак по любов е наистина необичаен, но когато писах в Кемъри, дукесата тъкмо беше родила близнаци. Близнаци! Можете ли да си представите подобно нещо? Дукът и дукесата не са някои новобрачни, много добре помня, че се ожениха преди почти двадесет години.