Тя и Пърси бяха силни и оцеляха през дългата първа зима във Венеция. Но Кейт постоянно си повтаряше, че всичко можеше да бъде другояче. Ако не се беше родил Люсиен, тя и Пърси щяха да станат законни наследници на Кемъри. Те щяха да бъдат благословените от съдбата, хората с богатство и влияние. Но не, те си останаха само бедните братовчеди, които получаваха трохите от трапезата. Кейт се взираше като хипнотизирана в обезобразеното си лице и се припомняше едно по едно страшните преживявания, които беше имала през онзи ужасен ден в малката английска гостилница, когато Пърси и Люсиен се бореха да си отнемат пистолета и той неочаквано гръмна. Куршумът разкъса бузата й и тя се строполи в локва кръв. Макар че кръвта, която трябваше да се пролее в онзи злокобен ден, трябваше да бъде на Люсиен.
Планът им не можа да се осъществи, но с Люсиен винаги се случваше така. Кейт се изсмя хрипкаво и си припомни колко пъти тя и Пърси напразно се бяха опитвали да сложат край на живота му. Но братовчед им сякаш имаше девет живота, като котките, и винаги успяваше да им се изплъзне. Бяха минали седемнадесет, не, вече осемнадесет години, откакто бе видяла за последен път Люсиен, и можеше да се надява, че дукът вече е изразходвал отредения му от съдбата късмет и разполага само с един-единствен живот.
Кейт се обърна и с въздишка се запъти към леглото. Отпусна се изтощено върху меката кожа и си пожела да потъне в дълбок сън. Толкова беше уморена… Въпреки това не можеше да спи, не биваше да спи, още не. Първо трябваше да размисли. Пърси беше мъртъв и тя трябваше да отмъсти за смъртта му. Сладкият й Пърси беше мъртъв, а Люсиен живееше в Кемъри. Брат й беше мъртъв, а Люсиен беше създал близнаци.
Кейт разтри туптящите си слепоочия и огледа разрушената си стая. Погледът й беше замъглен от непоносима болка. Трябваше да измисли нещо. Трябваше да намери начин да се отплати на Люсиен за стореното зло. Пърси не можеше да остане неотмъстен. Ще го направя, реши Кейт, прозина се и скри обезобразеното си лице в копринено меката кожа. Люсиен ще си плати, и то скъпо. Щеше да намери начин да му отмъсти, но сега… сега трябваше да спи. Утре щеше да има достатъчно време да обмисли как стори зло на Люсиен Доминик, дук Кемъри.
Четвърта глава
Падащият рано мрак на късната есен бавно обгръщаше сивото небе над огромната метрополия Лондон. Гъст сивкав дим се виеше от хилядите червени и сиви комини на къщите, чиито обитатели се опитваха да се справят с влажния хлад, промъкващ се откъм Темза. Смрачаването бързо прогони оскъдната топлина на деня. Все едно дали семейството беше бедно и изгаряше последните скъпоценни парченца въглища в наемното си жилище в източната промишлена зона, или отегчен богаташ си топлеше ръцете на пращящия огън в някоя от кръчмите и гостилниците на Уайтчепъл и Лаймхаус, или някоя вечно заета прислужница разпалваше огъня в елегантния салон на господарски дом в някой от модните квартали около Ръсел, Баркли или Хановър Скуеър — те всички допринасяха за мръсния слой сажди, който беше надвиснал над града.
По улиците все още се движеха усърдни продавачи, които предлагаха стоките си и непрекъснато размахваха звънчетата си, за да привлекат вниманието на минувачите. Примамливият аромат на пресни стриди, изложени на открити колички, както и на вчерашна риба, продавана на ниски цени на всеки ъгъл, се смесваше с отвратителната воня на отпадъците, които се събираха в откритите улични канали. Един силен дъжд щеше да бъде добре дошъл, за да отвлече всичко в Темза. Приятните миризми от количките на търговците, които предлагаха всевъзможни лакомства, все още привличаха купувачи на магарешко мляко, пресни плодове и зеленчуци. Някои от продавачите бяха нарамили последните остатъци от стоката си на табли и се превиваха под тежестта им по тесните калдъръмени улички на Лондон.
Зад простиращите се на километри докове се издигаше гора от мачти, която се полюшваше напред-назад с прилива и отлива. Навсякъде по Темза, която разполовяваше Лондон, бяха хвърлили котва кораби, представящи всички морски нации по света, които търгуваха с постоянно разрастващата се британска империя. Виждаха се прастари търговски кораби с чуждестранни флагове, които газеха дълбоко, баркаси с широко разпрострени товарни мрежи, тежко натоварени бригантини и шхуни, които вече бяха разтоварили стоката си и чакаха товара за обратния път, крайбрежни рибари и речни баркаси, които познаваха отлично приливите и отливите и теченията на Темза. Дървените пристани скърцаха и трепереха под тежестта на безброй сандъци и бали, бъчви и щайги с всевъзможно съдържание. Екзотичните аромати на кафе и какао, на мускат, карамфил, меласа и пипер от Западна Индия, на тютюн от колониите и на безбройни сортове чай от Китай се смесваха с миризмата на пот от телата на докерите и моряците, които сваляха на сушата бали тънка коприна, генуезко кадифе и фини дантели от френските манастири, меки кожи от северозападните територии за палтата на дамите, бурета е брашно, дървен материал от другата страна на Атлантика и бъчви със стари вина и бренди от избите на континента.