— Прощавайте, милейди — прошепна плахо едно от момичетата, притиснало до гърдите си празната табла, — къде ще се хранят слугите ви? Да донесем ли нещо и за тях?
Кейт махна с ръка.
— Аз няма да изям всичко и те ще получат остатъците. Не се тревожете, Роко няма да слезе долу за вечеря. Но ако… — Кейт спря за миг, сякаш обмисляше сериозно възможността. — … ако желаете да се храни с вас, ще се постарая да го убедя — продължи с усмивка тя и изпита садистично удоволствие от ужаса, изписал се по лицата на момичетата.
— О, не, милейди! — изплакаха в хор двете и се втурнаха към вратата. — Просто не бяхме сигурни. Естествено, че не искаме да се храни с нас. Защото, разбирате ли, ние нямаме точно определено време за хранене. Хапваме по нещо на крак, когато намерим време, и почти никога не сядаме на масата.
— Да, да, много добре разбирам какво имате предвид. Уморих се да говоря с вас, а през това време яденето ми изстина — промърмори отегчено Кейт. — По всичко личи, че само господарката ти може да изтърпи присъствието ти, Роко — отбеляза тя, след като вратата се затвори зад треперещите момичета.
Кейт се настани пред масата и вдъхна доволно аромата на кървавия ростбиф, който димеше в чинията й. Добрата гостилничарка беше удържала на думата си. Истинско английско ядене, състоящо се от ростбиф, гълъбов пастет, различни пудинги, великолепна смес от кайма, бъбреци, месо от чучулига и стриди, за гарнитура най-разнообразни зеленчуци, а за десерт крем, тортички и желета.
За първи път, откак напуснах Венеция, усещам глад, помисли си изненадано Кейт и си наля чаша вино. Тя отметна воала си и огледа чуждата и все пак родна обстановка. Маската й скриваше всяка проява на чувство. Странно, каза си Кейт, преди много години можех да понасям само френската кухня, а докато живеех във Венеция, бях готова да дам живота си за един истински английски пудинг, макар че по-рано го презирах.
Кейт беше изпила бутилка и половина вино, когато Нел Фаргър почука на вратата. След като получи позволение да влезе, тя застана пред Кейт и смутено запристъпва от крак на крак. Разширените й от учудване очи оглеждаха маскираната дама, която седеше пред огъня, завита с меко одеяло, и си играеше с полупразната си чаша, в която се отразяваха трепкащите пламъчета от камината.
— Искали сте да говорите с мен, милейди? — попита Нел и хвърли боязлив поглед към ъгъла, където София и Роко тъкмо привършваха остатъците от вечерята. Единственият шум идваше от мляскането им, с което доволно си облизваха пръстите.
— Да. Вие сте мисис Фаргър, нали? — попита учтиво Кейт и сините й очи заблестяха под маската.
— Да, и честно да ви кажа, имала съм трима съпрузи. Джони Фаргър ми беше последният. Гостилницата принадлежеше на него. А аз ги надживях всичките, така си е — обяви гордо Нел Фаргър.
— Наистина ли? Колко необикновено и колко смело от ваша страна, мисис Фаргър. — Кейт направи този комплимент, защото беше разбрала, че гостилничарката е не по-малко безскрупулна от самата нея. — Искам да ви помоля за съвет, уважаема — продължи да я ласкае тя.
— Ами, аз нямам представа дали съм в състояние да дам съвет на дама като вас, но от съвети не боли, нали така? — отбеляза с добре изиграно смирение Нел Фаргър и опря ръце на хълбоците си.
— О, скъпа моя мисис Фаргър — отвърна благосклонно Кейт, — вие сте прекалено добра. Разбира се, аз ще ви обезщетя богато за всяко сведение и всяка подкрепа, която сте в състояние да ми окажете.
Кръглото лице на Нел засия.
— О, милейди, в такъв случай ще ви кажа, че с готовност ще ви помогна — заяви с широка усмивка тя.
— Така си и мислех — промърмори като на себе си Кейт, после заговори високо и ясно: — Мисля, че с вас ще се разбираме прекрасно, мисис Фаргър.
— Така е, милейди — съгласи се Нел. — Струва ми се, че имаме едни и същи схващания за живота.
— О, да, готова съм да повярвам, че имате право. Що се отнася до сегашните ми потребности, бих желала да ми препоръчате някого. Спомнете си името на някой мъж, на когото мога да разчитам и от когото може да се очаква абсолютна дискретност — обясни с небрежен светски тон тя. — Освен това не ми се иска той да е… — Тя спря за миг, въздъхна и продължи засрамено: — Как ли да се изразя, за да не ме разберете зле?