— Не е необходимо да се ползва с кой знае колко добро име, милейди — помогна й Нел Фаргър.
Кейт се засмя, макар да не й беше особено приятно, че са прозрели намеренията й.
— Точно така, вие ми взехте думите от устата, мисис Фаргър. Имам нужда от помощ за едно съвсем лично дело. Разберете, скъпа — продължи доверително тя, — аз ви говоря съвсем откровено. Искам да изиграя номер на един човек, затова имам нужда от помощ, но ако помощникът ми изпитва угризения на съвестта, това ще развали цялата шега!
Нел Фаргър наблюдаваше внимателно странната жена с черна маска и траурно облекло и макар да имаше дълъг опит с жестокостите на този свят, усети как по гърба й пробягаха студени тръпки. Тук ставаше нещо наистина странно, но Нел Фаргър не беше от вчера и нямаше да се хване на уловките на изисканата дама. Лудориите й щяха да струват живота на някой беден дявол, това беше повече от сигурно, но Нел щеше да стои по-далеч от тази работа. Като се имаше предвид обаче, че гостилницата не носеше толкова приходи, колкото й се искаше… Дори една почтена жена като нея трябваше да прибягва до някои не особено почтени действия, за да се задържи над водата.
Звън на монети изтръгна Нел Фаргър от размишленията й.
— Кажете ми името, мисис Фаргър — настоя Кейт меко, но упорито.
Нел Фаргър се поколеба, макар и само за миг, после алчно грабна кесийката от масата.
— Едуард Уолтъм. Той е готов да обеси и собствената си майка, стига само да му платят добра цена. Точно така, Теди Уолтъм е вашият човек, милейди. Никъде другаде няма да намерите такъв ловък дявол като него. Освен това се смята за нещо като джентълмен, макар всички наоколо да знаят, че е копеле от Билингсгейт. Твърди, че във вените му тече синя кръв от крал Чарлс II и че баща му е бил дук — обясни тя, скри устата си с ръка и се изкиска презрително. — Ако това е вярно, аз съм Нел Гуин! Баща му беше търговец на риба, но човек като Теди Уолтъм е в състояние да те убеди, в каквото си иска. С приказки успя да залъже дори тъмничарите на Нюгейт, ако щете вярвайте. Сигурно главният ключар му е държал вратата да излезе.
— Изглежда ми забележителен човек, вашият Теди Уолтъм. И къде мога да намеря този красноречив джентълмен?
— Как къде, долу при мен, милейди! — Гръмкият смях на Нел Фаргър огласи стаята. — Но не съм много сигурна, че тази вечер се държи като истински джентълмен. Седнал е в кръчмата и полага отчаяни усилия да изпие запасите ми от ром, макар че обикновено предпочита евтин джин.
— Добре, мисис Фаргър, тогава няма да разочароваме господина. Изпратете в стаята ми бутилка от най-добрия си ром и съобщете на мистър Уолтъм, че бих желала да говоря с него.
— Много добре, милейди — засмя се отново Нел. — А, има и още нещо? Какво да му предам, кой иска да го види? — Най-после се беше сетила, че гостенката й още не е назовала името си.
— Кажете му, че го търси възможна клиентка — отговори сухо Кейт, която нямаше намерение да задоволи любопитството й. — И добавете, че съм готова да платя щедро за услугите му.
— Разбира се — отговори с хитро изражение Нел Фаргър. — Мога да си представя, че ще стане точно така. — С тази двусмислена забележка тя излезе от стаята, стиснала здраво кесията с парите.
Камбаната удари девет и половин час по-късно Едуард Уолтъм почука на вратата на Кейт. Когато мълчаливият великан му отвори вратата, достойният джентълмен едва не падна по гръб, а когато видя седящата пред огъня маскирана жена, беше готов да се върне обратно. Черните й дрехи бяха лоша поличба. Само че джобовете му бяха празни, а заплашителната сянка на затвора за длъжници беше надвиснала над главата му. Нямаше какво да губи, затова щеше да изслуша предложението на непознатата. Може би пък щеше да извлече някаква печалба.
— Пусни джентълмена да влезе, Роко. Това е мистър Едуард Уолтъм и ако е наистина такъв негодник, за какъвто ми беше представен, значи имаме да обсъдим някои важни неща — проговори с каменно лице Кейт и махна на смутения Теди Уолтъм да пристъпи по-близо.
— Точно така, аз съм Едуард Уолтъм. Старата Нел каза, че искате да наемете човек за някаква работа — отвърна мъжът и се опита да отърси приятната замаяност от изпития ром. Тази вечер щеше да има нужда от ясна глава. — Казах си, че аз бих могъл да бъда този мъж, но може и да съм се излъгал. Зависи какви облаги ще имам — заяви открито той, без да изпуска от очи грамадния слуга, който му изглеждаше все по-заплашителен.
— Прекрасно, мистър Уолтъм! — извика въодушевено Кейт. — Не ме разочаровахте. Не ме попитахте нито каква е работата, нито какво се крие зад намеренията ми. Интересувате се само от печалбата си. Сигурна съм, че с вас ще се разбираме отлично — заяви тя и го покани да седне на стола срещу нея и да си налее чаша ром от бутилката, оставена наблизо.