— Роко, отговори ми, идиот такъв! — Остър глас разруши тишината, в която беше потънал грамадният италианец. — Какво правиш там? Досажда ли ви този глупак, мила моя? — попита сърдито Кейт, която напразно се опитваше да привлече вниманието на слугата върху себе си.
— Не, разбира се, че не — отговори спокойно Реа. — Даже ми помага — продължи тя, подразнена от тона на непознатата.
— Какво ще правиш с кученцата, Реа? — попита Джеймс, който не можеше да си представи как ще ги пренесат на конете си.
— Мисля, че е най-добре да ги отнесем при мистър Тейбър в Стоун Хаус он дъ Хил — отговори Реа. Старецът имаше цял обор с болни животни. — Откакто синът му пое фермата, той няма много работа, затова се грижи за бездомните и болни животни. Хората му водят всякакви. Мама казва, че старият Тейбър има рядката дарба да лекува болни животни. Когато някой от конете ни се почувства зле, тя винаги изпраща Батърик при него.
— Тогава е най-добре да побързаме — препоръча Ейвън, защото първите тежки дъждовни капки вече падаха по лицето му.
— Стоун Хаус он дъ Хил е на пътя към гостилницата, в която ще отседна — намеси се Кейт и отвори вратичката на каретата. — Качете си при мен, мила. Както разбрах, преди малко сте паднали от коня си, затова ще бъде по-добре и за вас, и за кученцата, ако седнете в каретата ми. Пък и няма да се намокрите.
— О, не, не мога да направя това — възпротиви се Реа. — Не е прилично да се кача при вас в този вид. Освен това кученцата миришат доста неприятно — допълни тя и сбърчи носле.
— Глупости! Настоявам да се качите при мен — побърза да отхвърли съмненията й Кейт. — Повярвайте, каналите на Венеция миришат много по-страшно и вече нищо не е в състояние да ме стресне.
— Е, добре. — Реа се поколеба, но отстъпи пред изкушението. Натъртванията от падането вече я наболяваха.
— Качи се в каретата, Реа — настоя и Франсис. Това щеше да им спести скъпоценно време, освен това Реа нямаше да се намокри до кости и нямаше да му се наложи да изслуша проповедите на баща си, ако дукът я видеше в това състояние. Макар да беше по-млад от сестра си, той носеше отговорност за нея.
— Благодаря ви, мадам — отговори облекчено младото момиче, — ще приема великодушното ви предложение. — Тя затича към каретата, следвана по петите от Роко, чийто тъмни очи не изпускаха нито за миг крехката й фигура.
— Аз ще водя Скайларк — провикна се след нея Франсис. — Ще яздим близо до каретата.
— Не, по-добре е да побързате — възрази Кейт и прибра полите си, когато Роко затвори вратичката на каретата зад Реа. — Ще се намокрите ужасно, дъждът вече започва. Препускайте напред, ще се срещнем в Стоун Хаус. Не е много далече, но все пак е достатъчно, за да простинете, ако продължавате да се бавите.
Дъждът се усилваше и по лицето на Франсис вече се стичаха вадички.
— Добре тогава, мадам, ще се срещнем там — съгласи се той, но думите му останаха нечути. Кочияшът шибна конете и каретата се понесе с голяма скорост надолу по склона.
Франсис смръщи челото си, обичайно толкова безгрижно, и се загледа след изчезващата тъмна точка.
— Да тръгваме, Франсис — подкани го сърдито Джордж, метна се на коня си и препусна към братовчеда си, който продължаваше да стои като вкопан на мястото си. — Не бива да ги оставяме да пристигнат преди нас.
Франсис изсвири пронизително и Ел Сид препусна към него. Момъкът се метна на седлото и препусна в галоп след каретата. Дъждът плискаше в лицето му, но нищо не беше в състояние да го спре.
— Какво ти става? — попита по едно време Ейвън, който беше усетил, че нещо не е наред.
Франсис се опита да се засмее. Чувстваше се неловко, но отговори честно.
— И аз не знам, Ейвън. Имам някакво странно чувство. Тази жена ме плаши.
— Ей, ако някой трябва да има предчувствия, това съм аз — оплака се шеговито Ейвън. — Все пак моята майка е тази, която има видения, не твоята.
— Не, Ейвън, това не е видение. Сигурно е глупаво, но не се чувствам добре след тази среща, макар че не знам защо. Не намираш ли, че е странно тази жена да познава семейството ми? Назова титлата ми, а аз дори не я бях споменал.
Ейвън не изглеждаше особено впечатлен.
— Семейство Доминик е много известно в тази област. Може би дамата има дъщеря, за която желае да те ожени — прибави ухилено той. — Титлите имат странна привлекателна сила.
— Благодаря за предупреждението. Вече започвам да свиквам с тази заплаха — отговори през смях Франсис. — Предложенията за женитба ме преследват още откакто престанах да нося роклички — пошегува се унило той.