— Още помня как получи пристъп при последното си гостуване тук — промърмори Джордж и разкриви лице в гримаса. — Едва не ми отхапа носа! Изфуча ми да затворя проклетия прозорец, защото вятърът удрял като е чук по големия пръст на крака му.
— Надявам се, че пътуването по нашите неравни пътища не го е изморило твърде много и не е влошило състоянието му — отговори Реа в интерес на всички засегнати. — Но дори и в по-добри времена, сър Джереми и Каролайн не са особено подходящи спътници за разходка на кон — прибави с усмивка тя, мина покрай графа и затича нагоре по стълбата. Мъжът я проследи с объркан поглед, после се обърна към Франсис и братята Флетчър.
Добрият граф се покашля и доби вид, сякаш иска да продължи нравоученията си, но преди да е успял да каже и една дума, Джордж се разкиха с такава сила, че уплашеният Лотън се дръпна назад и освободи стълбата. Без да му мислят много, Франсис и момчетата се изнизаха покрай него и графът остана сам в огромното входно антре. Само няколко злобно ухилени слуги се спотайваха по ъглите.
— Добре се справи, Джордж — похвали братовчеда си Франсис. Артистичният талант на малкия често ги беше спасявал в напрегнати ситуации като тази.
— Благодаря ти, Франсис — отговори с невинно изражение момчето.
— Защо спомена кученцата? — попита любопитно Ейвън, докато крачеха по дългите коридори към крилото на Франсис. Той го погледна с интерес и търпеливо изчака отговора му. Опитът, а не на последно място и инстинктът за самозащита, го беше научил винаги да поставя под въпрос мотивите на Франсис.
— И защо не? — попита невинно младият маркиз. — Графът пожела да получи отговор.
— Да, разбира се, защо не? Подозирам, че още от самото начало си знаел как ще реагира — настоя Ейвън.
Франсис отговори на погледа му без следа от разкаяние.
— Може би ще се изразя грубо — заговори внезапно той, — но ще ти кажа, че нямам никакво желание графът да ми стане зет. Нямам нищо против него, но не го искам в семейството си. Нека погледнем фактите в очите — продължи той и гласът му прозвуча толкова сериозно и строго, че братята Флетчър го изгледаха изненадани. — Граф Рендейл е надут пуяк и непоносим сноб. Ако си навири носа още малко и излезе на дъжда, сигурно ще се удави — завърши тържествено той и младежите избухнаха в смях. — Можете ли да си представите как ще се държи, ако го поканим на някой от нашите пикници? — попита той и братята Флетчър потръпнаха ужасени. Само това беше достатъчно да намразят граф Рендейл за цял живот.
— Значи си си казал, че не е лошо да го представиш в неизгодна светлина — установи делово Ейвън.
— Много добре знаеше как Реа ще реагира на думите му, нали?
— Разбира се, но с глупавата си забележка и с цялото си поведение днес той сам затегна примката около врата си, Ейвън — защити се Франсис и си каза, че най-големият му братовчед заприличва все повече на баща си, генерала, чийто глас понякога звучеше така, сякаш все още яздеше начело на полка си.
— Но ти, Франсис, ти беше този, който уви примката около врата му и я затегна със собствената ръка на графа — ухили се злобно Ейвън. Той също не понасяше граф Рендейл.
— Признавам се за виновен в това отвратително деяние — отговори гордо Франсис. — Но го направих само за да отворя очите на Реа — прибави доста по-сериозно той. — Сестра ми е много добросърдечна и се боях, че графът ще се възползва от това й качество. Но стига вече сме говорили за него. — Усмивката му издаваше задоволство. — Трябва да побързаме. Умирам от глад и копнея за чаша топъл чай, а графът има половин час предимство. Нали знаете с какъв апетит поглъща гроздовите тортички на мисис Пийчъм!
— Само се надявам Каролайн да не дърдори без прекъсване за разните му там лондонски балове и как се поклонил пред нея този граф или онзи лорд, или каква рокля носела и колко ужасно изглеждала една известна лондонска дама, дявол знае коя — въздъхна Джеймс, който никак не беше въодушевен от предстоящата среща с Каролайн Уинтърс. — Последния път беше много злобна е мен, когато поисках да си взема още едно парченце сладкиш — припомни си той и лицето му се разкриви в болезнена гримаса.
— Спомни си, че това ти беше петото парче — ухили се коварно Джордж.
— Слушайте, ако не побързаме, няма да получим нито една тортичка — проговори предупредително Франсис и хукна презглава по коридора.