Реа също ускори крачка, само че в противоположната посока, към спалнята си. И нейните мисли бяха заети е Каролайн Уинтърс, защото много добре знаеше, че ще намери приятелката си в стаята си. Вратата беше открехната и младата лейди се намръщи недоволно. И наистина, без да се смущава, Каролайн Уинтърс ровеше с трескаво любопитство в гардероба й.
В този момент Реа изпитваше към приятелката си повече съжаление, отколкото гняв. Каролайн имаше всичко, което желаеше сърцето й и от което се нуждаеше, но никога не беше доволна и продължаваше да иска повече. Добродушният сър Джереми изпълняваше с готовност желанията на единственото си дете. Изпълнен с най-добри намерения, той бе отгледал рано осиротялата си дъщеря и я бе отрупал с обич, привързаност и богатства, приемайки по погрешка, че така ще я обезщети за загубата на майката. Резултатът беше повече от нищожен, защото Каролайн Уинтърс израсна като вечно недоволна егоистка, която постоянно хленчеше, заплашваше с припадъци и интригантстваше, когато нещо не вървеше по угодата й. Бедният сър Джереми отдавна се бе отказал да я укорява за лошото й държание, използваше глухотата си, за да избегне вечните й изисквания, и се оставяше да го тиранизират.
— Здравей, Каролайн — поздрави тихо Реа. — Загубила ли си нещо?
— О, Реа! — изграчи стреснато девойката и се сви като от удар. Подигравката в гласа на Реа беше недвусмислена. — Толкова ме уплаши! Защо се промъкваш така безшумно? Божичко, за миг си помислих, че е някой дивак от колониите и ей сега ще ме скалпира! — заоплаква се тя. Изобщо не се чувстваше неловко, че са я заловили да се рови в чуждите вещи. — Почуках, но никой не ми отговори, затова просто влязох. Реших, че няма да ми се разсърдиш. Непременно трябваше да узная дали са ти купили от онази великолепна коприна, която татко ми донесе от Париж. Ти винаги имаш по-хубави неща от моите. Разбираш ли, трябваше да се уверя, че аз съм единствената с такава рокля — заяви самодоволно тя. Най-после забеляза окаяния вид на приятелката си и се изуми. — Божичко! Какво е станало с теб, по дяволите? Изглеждаш ужасно!
Усмивката на Реа беше измъчена.
— Благодаря ти за загрижеността. Паднах от коня, нищо повече. Добре съм — заключи уморено тя и се запъти към огъня, запален от съобразителна слугиня.
Каролайн измери приятелката си с отвратен поглед.
— Прекрасната ти амазонка е станала на нищо. Жалко, наистина жалко!
— Имам още един такъв костюм, така че не се тревожи — усмихна се успокоително Реа. — Мама толкова хареса плата, а и като знаеше, че ще го нося често, прояви мъдрост и нареди да ми ушият два.
— Наистина необикновено — прошепна Каролайн, впечатлена от щедростта на дукесата. — Синьото е наистина прекрасно, или може би трябва да кажа — беше прекрасно. Сигурна съм, че ще отива повече на мен, отколкото на теб. С теб сме еднакви на ръст, нали? — попита хитро тя и умолително запърха с ресници. После измери с жаден поглед вградения гардероб, където сигурно висеше вторият костюм за езда.
Реа погледна приятелката си — този тон й беше твърде добре известен.
— Не, Каролайн — отговори решително тя. Нямаше никакво намерение да позволи да я изнудват, освен това гореше от нетърпение слугините да се появят най-после с водата за къпане. Това беше най-лесният начин да се отърве от натрапницата, без да се кара с нея. — Това ми е любимият костюм и след като развалих единия, ще нося другия. Съжалявам, но се надявам да ме разбереш. Ти нямаш ли любима рокля или шапка? — попита тихо тя, апелирайки към разума й, но напразно. Каролайн изкриви уста и захленчи:
— Е, добре, но аз със сигурност нямаше да проявя егоизъм, ако ти беше поискала да облечеш нещо мое — заяви тя и гласът й потрепери от едва сдържан гняв. Тя се запъти с влачещи се крака към тоалетната масичка на Реа и започна да мирише поред парфюмите в шишенца от порцелан, шлифован кристал и сребро. Отрупаната й с пръстени ръка спря върху едно флаконче с цвят на аметист, украсено с цветчета.
— Този парфюм ми свърши, а аз толкова го обичам — въздъхна драматично тя и жадно изгледа шишенцето.
— Моля те, вземи го, Каролайн — усмихна се Реа е надеждата, че приятелката й ще грабне плячката и ще изчезне. — И без това не го харесвам особено.
— Ах, така ли? — попита разочаровано Каролайн. Въпреки това грабна шишенцето и алчно го притисна до гърдите си. Погледна се в огледалото и самодоволната й усмивка избледня. Вярно е, че много приличаше на Реа Клер по фигура и тен, но очите й не блестяха, а косата й беше твърде светла. Не можеше да прости на Реа, че очите й са с този странен виолетов цвят, а косата й е огнено златна.
Каролайн опипа чифт сребърни четки за коса, после посегна към сребърната кутийка с изкуствени бенки, украсена със скъпоценни камъни. Накрая със скучаещо изражение на лицето отвори малкия часовник — играчка, поставен до крехкия порцеланов съд за благовония, и в стаята се разнесе нежна мелодия, която още повече подчерта сладкото ухание на рози и орлов нокът в девическата спалня.