Пъстрата сбирка от тоалетни принадлежности върху масичката на Реа Клер съдържаше всички средства за разкрасяване, необходими на една млада дама, която държи да е в крак с модата. Те със сигурност не се различаваха особено от онези, които красяха тоалетната масичка на Каролайн в Уинтърхол. Но в ревнивите очи на Каролайн нещата на приятелката й изглеждаха много по-елегантни и скъпи от нейните. Лейди Реа Клер Доминик има много повече от мен, каза си Каролайн, и на всичкото отгоре баща й е дук. Нейният собствен баща беше само барон, и то незначителен. Освен това Уинтърхол изглеждаше твърде безличен в сравнение с великолепието на Кемъри. Реа със сигурност щеше да намери много обожатели сред лондонските красавци, за разлика от нея, простата провинциална мис.
Каролайн огледа разкошната спалня на приятелката си и сърцето й преля от горчивина и омраза. Реа Клер имаше всичко. И макар че тя беше с цели три години по-възрастна от нея, Реа със сигурност щеше да се омъжи първа. А ако тя не предприемеше незабавни мерки, годеник на Реа Клер щеше да стане Уесли Лотън, граф Рендейл. При тази неприятна мисъл малката, упорита брадичка на Каролайн отхвръкна нагоре. Три бяха нещата, с които Каролайн беше решена да се сдобие на всяка цена: неограничени средства, титла и граф Рендейл. Вече беше обмислила плана си в подробности. Всъщност, беше много просто. Ако станеше съпруга на граф Рендейл, това означаваше постигането и на другите й две цели. Уесли не само притежаваше голямо богатство, а и семейството и титлите му бяха почти толкова древни и благородни, колкото тези на фамилията Доминик. И макар че не притежаваше титлата дук, той имаше пълното право да разговаря на равна нога с най-могъщите мъже на Англия.
— Уесли ни придружи до Кемъри — съобщи със самодоволно изражение Каролайн. — Настоя да постави на наше разположение всичките си карети — обясни тя и се зае да поправя дантелите на ръкава си. — Знае колко крехко е здравето ми и как мразя да пътувам, особено в старата, лошо тапицирана карета на татко. Вече повече от година го убеждавам да купи нова, но той категорично отказва. Твърди, че бил привързан към старата бричка — заразказва оживено тя, макар че Реа почти не я слушаше. Каролайн спря за малко, хвърли коварен поглед към приятелката си и продължи замислено: — Знаеш ли, Реа, почти съм сигурна, че Уесли сериозно се интересува от мен. Не бих се изненадала, ако помоли татко за ръката ми — обясни доверително тя. Очевидно се опитваше да убеди сама себе си. — Разбира се, аз трябва да обмисля много внимателно предложението му. Само си представи как ще се почувствам, ако получа предложение от някой дук, след като съм приела благосклонно Уесли. Знаеш ли, имаше време, когато почти бях решила да се омъжа за вуйчо ти Ричард.
Реа едва не се задави. Обърна гръб на пламтящия огън и изгледа смаяно приятелката си, която очевидно говореше съвсем сериозно. Трябваше да прехапе устни, за да не избухне в луд смях. Господи, Каролайн наистина си въобразяваше, че е могла да се омъжи за вуйчо Ричард!
— Разбира се, той е малко стар за мен, пък и, извинявай, не мога да понасям очилата му. Да не говорим за червената му коса… — Каролайн разтърси грижливо подредените си къдрици. — Освен това никога не бих живяла е него в Шотландия, в онова забравено от Бога място.
— Сигурна съм, че вуйчо Ричард е обмислил много внимателно каква жена да си избере. И тъй като е всеизвестно колко крехко е здравето ти, не е пожелал да те изложи на опасност, като ти направи предложение. Защото е знаел, че жена му ще бъде задължена да го придружи в Шотландия — отговори със сериозно лице Реа. Очите й заблестяха от удоволствие, като си представи как ще разкаже на вуйчо Ричард как се е измъкнал на косъм от женитбата с Каролайн.
През това време Каролайн обмисляше съвсем сериозно думите на Реа.
— Да, мисля, че имаш право. Отдавна се чудех защо не помоли за ръката ми. Бях много изненадана, когато изведнъж се ожени за онази странна личност. На всичкото отгоре съвсем без състояние…
Реа обаче нямаше намерение да й позволи тази поредна дързост.
— Тази личност, както я наричаш, по случайност е много скъпа и важна за семейството ми. Ние всички я обичаме.
Каролайн вдигна рамене.
— Исках да кажа, че тя изобщо не е от типа жени, между които е редно да избира един маркиз. Няма нито богатство, нито титла, да не говорим за място и приятели в обществото. Какво, за Бога, е намерил вуйчо ти в едно бедно сираче?