— Мисля, че е крайно време да слезете долу и да изпиете чая си, мис Каролайн — намеси се Роули и отвори вратата пред високомерната млада дама, която не разбираше от по-деликатни намеци. — Нали не искате и чаят ви да изстине като водата във ваната на лейди Реа?
— Добре де, добре — промърмори Каролайн и се врътна към вратата. — Уесли сигурно вече се пита къде съм. Надявам се, че не се е разтревожил много — изхленчи тя, ускори крачка и махна небрежно през рамо. — Ще се видим по-късно, нали? Господи, ще трябва да изпия цяла кана чай, за да прогоня от устата си тази отвратителен вкус — проплака тя и изгледа сърдито Роули, преди да прошумоли с копринените си поли към коридора.
Роули изпухтя презрително и затвори вратата след самодоволната, възпълна фигура на Каролайн.
— Най-добре ще е да си измие устата със сапун — промърмори под носа си тя. — А лорд Рендейл изобщо не се е сетил за изисканата госпожичка, особено след като е видял гроздовите сладкиши на мисис Пийчъм. Мисис Тейлър направо щеше да си умре от смях, ако беше видяла как младата мис изпи специалното й лекарство. Но това е единственият начин да й се затвори устата. Запознах се с мисис Тейлър, когато придружих майка ви до Верик Хаус. Бяхме на погребението на добрата й леля Маргарет и двете с мисис Тейлър седяхме и сравнявахме рецептите си за медовина. Нейната наистина е по-добра от моята, но пък моята е по-силна. Е, коя рокля да ви извадя, лейди Реа Клер? Тъмносинята коприна е чудесна, можете да я украсите с…
Реа въздъхна доволно и се отпусна в топлата вода, която отмиваше всички болки и натъртвания от днешното падане. Мислите я отнесоха някъде много далеч. Гласът на Роули продължи да оглася стаята, но тя го чуваше все по-неясен и размит. Силен аромат на рози я удари право в носа и тя неволно си припомни отново тайнствената дама в каретата, която вероятно беше пристигнала вече на местоназначението си.
Когато влезе в странноприемницата, паянтова постройка в стил Тюдор, позната сред местните хора като „Мери Грийн Дрейгън“, Кейт намери своя наемник от Билингсгейт в компанията на една бутилка от най-доброто бренди, което предлагаше избата. Той беше протегнал краката си към огъня и изглеждаше доволен и в мирно настроение.
— Как мина разходката, милейди? — попита без особено любопитство той. Изговорът му беше малко неясен и въпреки това успя да подчертае пренебрежително титлата милейди, нещо, което не преставаше да обърква Кейт.
— Добре — отговори кратко тя, недоволна от липсата на уважение, — беше много поучително. А вие? Какво интересно открихте в бутилката с бренди?
— О, моето занимание също е много поучително, милейди — усмихна се той и шумно се оригна.
— Щеше да бъде много жалко, ако ви се беше наложило да си го заплатите сам, нали? Тогава със сигурност щяхте да се оплачете, че е много скъпо — отбеляза саркастично тя и протегна премръзналите си ръце към огъня. Трепкащите светлинки танцуваха по воала й и тя се взираше като хипнотизирана в пламъците, които жадно поглъщаха цепениците.
— Умирам от глад — проговори внезапно тя, странно задоволена от случилото се днес. — Както виждам, вие вече сте вечеряли — рече тя и махна небрежно към масата, отрупана с мазни чинии и празни чаши.
— О, да, беше много вкусно — отговори невъзмутимо Теди Уолтъм. — Всъщност всяко ядене е вкусно, когато го прокараш с повечко вино — допълни той, най-после забелязал нарастващото нетърпение на благодетелката си, която се разхождаше по стаята с развяващ се воал и тракащи високи токчета. Очевидно тя беше много нервна и непрекъснато удряше дланите си е кожените си ръкавици. — Изглеждате ми доста развълнувана, милейди. Какво ще кажете за една глътчица? — попита той и великодушно вдигна насреща й полупразната бутилка.
— Развълнувана? — повтори слисано Кейт. — Ни най-малко. Трябва само да размисля — обясни кратко тя. Пред вътрешния й взор се изнизваха едно по едно красивите лица на Люсиеновите деца. — Поръчайте си още малко бренди и вземете и една бутилка вино за мен. О, изпратете ми и гостилничаря — нареди тя, защото планът вече бе започнал да се оформя в главата й. — Какво чакате? — изфуча сърдито тя и изгледа надменно наемника си, който още не се беше размърдал. — Не се мотайте, човече. Не ви плащам да си топлите задника на огъня.
Едуард Уолтъм се надигна бавно и грациозно, после се престори, че се олюлява, защото му се струваше по-сигурно милейди да го сметне за пиян. Не искаше да събужда недоверието й. Тази жена беше опасен неприятел, но вероятно нямаше да обърне голямо внимание на един клоун и ако той се държеше така, може би щеше да му остане известно свободно пространство, в случай, че се наложеше промяна в плановете.