— Желанието на милейди е заповед за мен — промълви той, поклони се галантно и закрачи към изхода, полагайки големи усилия да върви по права линия.
С доволна въздишка Кейт зае мястото му пред огъня и разтри ръцете си, за да ги раздвижи. Роко беше заел обичайното си място до вратата, но Кейт усещаше много ясно отчуждението, което се излъчваше от него, и в продължение на един дълъг, абсурден миг я обзе див страх от този грамаден мъж е разум на дете. Все пак тя побърза да се отърси от въображаемите си страхове и съмнения.
Все още седеше доволно пред огъня, когато Теди Уолтъм се върна с любезния гостилничар, който носеше табла с желаните освежителни питиета. Теди придърпа към себе си бутилката бренди, взе чиста чаша и приседна на пейката под прозореца, откъдето можеше да се обхване с поглед цялата стая.
— О, мистър Хигълтон, много мило от ваша страна — заговори с най-любезния си тон Кейт. — Обслужването в „Мери Грийн Дрейгън“ наистина е забележително. Предайте поздравленията ми на готвача си. Това е най-добрата храна, която получавам, откак съм се върнала в Англия.
Мистър Хигълтон изпъчи мършавите си гърди, очевидно поласкан от похвалата на една толкова изискана дама.
— За нас е чест, милейди — отвърна учтиво той, — е имахме възможност да обслужим високопоставена дама като вас.
— Благодаря ви, мистър Хигълтон — промълви Кейт толкова скромно, че едва не й прилоша. Искрящите й очи оглеждаха презрително глупавия гостилничар, който се беше надул като пуяк.
Теди Уолтъм отпи голяма глътка от огненото бренди и отвратено поклати глава. Никога не беше виждал толкова лицемерие наведнъж, дори самият той не беше способен на това, макар че гордостта му отдавна беше погребана и забравена. Тази дама беше върхът. Макар да имаше богат опит, той не се беше сблъсквал никога с такава ловкост.
— А що се отнася до днешната ви вечеря, милейди — продължи гостилничарят и разпери ръце, сякаш очакваше одобрителни ръкопляскания, — приготвили сме ви пържена змиорка, пресен свински котлет и известната пача на жена ми. Никой не умее да я направи като нея, Бог да благослови малкото й сърце. Надявам се, че ще ви хареса — изхихика той и реши, че е сгрешил в преценката си за дамата. Тази жена умееше да бъде любезна. — Ще ви донеса най-голямата порция змиорка.
Кейт се усмихна измъчено.
— Това е толкова мило…
— Веднага се сетих, че ще го харесате. Казах на жена си, че сте дама, която разбира от добро ядене. Никога не съм се лъгал в хората и стомасите им, да го знаете.
— Учудващо — промърмори Кейт и отпи глътка вино. Загубила интерес към разговора, тя се обърна към огъня.
— Ами тогава… — проговори объркано мистър Хигълтон, — … тогава ще изпратя жена си в кухнята да ви приготви змиорката — заключи той и се запъти към вратата.
— Днес следобед срещнах няколко млади хора — заговори с отсъстващ вид Кейт. — Бяха излезли на разходка с коне. Казаха ми, че името им е Доминик. Питам се дали ги познавате? — попита небрежно тя.
— О, да! Сигурно са били децата на Негова светлост дук Кемъри. Прекрасни деца — заговори въодушевено гостилничарят. — Енергични, каквито трябва да бъдат всички млади хора, но никога не си позволяват злобни шеги. Обичат да си устройват излети. Само малкият лорд Робин, знаете ли… същинско дяволче — заключи съчувствено той.
— Мисля, че нямах удоволствието да се запозная с него — отбеляза лениво Кейт, сякаш разговорът въобще не я засягаше. — Представиха ми се само лорд Франсис и лейди Реа.
— А, да — кимна мистър Хигълтон. — Лорд Франсис е великолепен млад джентълмен. Негова светлост може да се гордее с него. А лейди Реа Клер… — въздъхна с копнеж той. — Тя е истинска красавица и има толкова чисто сърце. Метнала се е изцяло на Нейна светлост, о, да. Нейна светлост е истинска дама.
— Сигурно са много привързани един към друг — отбеляза тихо Кейт.
— О, точно така е, милейди. А докато преди няколко години на бял свят се появиха близнаците, лейди Реа Клер беше единствената дъщеря на дук Кемъри. Тя е най-голямата, а първородното дете е винаги нещо особено — заговори доверително мистър Хигълтон, който много обичаше да поклюкарства. — Негова светлост се отнася към нея като към принцеса, да го знаете. Но тя го заслужава, защото е толкова красива. Никога не съм чувал и една лоша дума по неин адрес.
— Така значи, Негова светлост обича първородната си дъщеря с цялото си сърце… — промърмори замислено Кейт и се усмихна тържествуващо под маската си. — Много интересно. Но моля ви, мисля, че достатъчно ви задължах — обърна се към гостилничаря тя. — Извинете, ще ви попитам само още за очно. Запознах се и е един стар господин, доколкото си спомням, казваше се Тейбър.