— Ей сега идвам, Джейни — проговори през рамо старецът, усетил проникващия от вратата хладен въздух. — Влез си вътре, тук е много студено за теб — продължи той и сгърчените му от ревматизма ръце продължиха да изливат грижливо отмерени количества различни течности в шишенце с цвят на кехлибар. — Почти съм готов с лекарството за знаменития бик на Хавърсток, трябва само да ме почакаш малко до огъня.
Никой не му отговори, не се чуха и отдалечаващи се стъпки. Мистър Тейбър вдигна глава и се взря в заобикалящия го мрак. След малко смръщи чело и се опита да разпознае забулената фигура, която закрачи към него.
— Джейни? Ти ли си? Коя сте вие? — попита той и запуши грижливо сместа, приготвена за многократно награждавания бик на съседите му. После изтри ръце в мазния парцал и се изправи. — Коя сте вие, попитах — повтори той и посегна към тоягата си.
— Аз съм, мистър Тейбър — отговори тихо Кейт.
— Аха — въздъхна старецът и остави тоягата си. — Лейди Кейт.
Кейт беше толкова изненадана, че не можа да си поеме дъх. Никога не беше помисляла, че някой е в състояние да я познае. Проклет да е, каза си гневно тя.
— Точно така — изхихика старецът. — Не очаквахте да ви позная, нали? А аз ви казах, че никога не забравям хората, които съм срещал — продължи с гордост той. — Сетих се, докато вечерях. Значи вие сте чужденката, която е отседнала в „Дрейгън“. Вече чух и това.
— Така ли? — промърмори Кейт и пристъпи към него.
— Да, сигурно ви се струва странно. Може би трябва да се учудя, че не сте отседнала в Кемъри, но аз знам много добре, че между вас и дука не всичко е наред. Да не забравяме брат ви — заговори делово старият Тейбър и се опита да погледне зад Кейт, където се издигаше фигурата на Роко. — О, не, това не е младият лорд Пърси, освен ако не е пораснал поне с половин метър. Нима не е дошъл с вас?
Ръцете на Кейт се свиха в юмруци, гласът й прозвуча задавено:
— Той е мъртъв.
— Наистина ли? — Старецът изглежда не се трогна особено от новината. — Свършил е зле, нали? Отдавна предполагах, че ще стане така.
Кейт не можа да сдържи гневния си писък. Как си позволяваше този самодоволен стар глупак да говори за любимия й Пърси като за някакъв боклук!
— Няма да ви лъжа, лейди Кейт — продължи Тейбър, — и ще ви кажа, че никога не съм ви харесвал. Това се отнася и за брат ви. И двамата сте зли по природа, да го знаете. Никога няма да забравя как безмилостно шибахте с камшика сладката си малка кобилка. Името й беше Доув, нали? — попита той и лицето му просветна от спомена.
Кейт се изсмя невярващо.
— Вие сте запомнили дори името на кобилата! Мили Боже, та аз отдавна съм я забравила!
— Помня я добре — потвърди мистър Тейбър и изгледа мрачно забулената фигура насреща си. — Знаете ли колко пъти съм лекувал раните й? Но вие просто не искахте да се научите. Упорита и корава като камък, такава си бяхте и малката Доув скоро си счупи крака. Можеше да се мине и без това, казвам ви, казах го тогава и на стария дук.
— Точно така — ядоса се още повече Кейт. Тя също беше започнала да си спомня. — Щом сте решили да съживите старите истории, нека поговорим и за лъжите, които непрекъснато дрънкахте пред дядо ми. Заради вас ми забраниха да влизам в обора. Непрекъснато ми създавахте трудности, старче, и по всичко личи, че още не сте се отучили от навика си да се месите в чуждите работи.
Старият Тейбър кимна.
— Вие никога не сте можели да понасяте някой да се изпречва на пътя ви. Двамата с лорд Пърси винаги искахте да налагате волята си. Още тогава знаех, че именно вие го подстрекавахте да върши зли дела. Много добре помня как вие двамата непрекъснато ковяхте интриги срещу младия лорд Люсиен. Обезобразихте лицето му, не помните ли! Никога не повярвах, че е било нещастна случайност, както твърдяхте пред стария дук. Жестоко от ваша страна, много жестоко.
— Той си отмъсти още по-жестоко — отговори мрачно Кейт и направи още една стъпка напред.
— Отдавна не бяхте идвали насам. Странно, че сте решили да се върнете. Негова светлост не е казал нито дума за това. Защо не отседнахте в Кемъри? Да, завръщането ви е наистина странно.
Кейт избухна в смях.
— Пак се правите на важен. Не можете да знаете всичко, нали? Остават няколко тайни, които още не сте разкрили. Защо непрекъснато си пъхате носа в чужди работи, старче? Сигурно си мислите, че сте живели толкова дълго, та сте видели всичко на този свят, нали?