— Достатъчно съм преживял, милейди. Права сте, живях твърде дълго и знам, че не ми остава много време — отговори старият Тейбър и въпреки приведената си фигура и обруленото от вятъра лице, от цялото му същество се излъчваше просто и неоспоримо достойнство, недостъпно за Кейт. — Не искам да знам нищо за вас, милейди. Вие сте лоша жена — и всичко у вас е гнило. Не желая да омърсявам последните си дни със същество като вас. Скоро ще умра, усещам го в костите си, затова не ме е страх от вас, милейди. Искам само да ви предупредя — продължи той с треперещия си глас, опитвайки се напразно да му придаде малко твърдост. — Ако сте замислили някоя подлост, това ще ви струва главата. Дукът е добър човек и всички хора наоколо го обичат, него и семейството му. А Тейбърови от Стоун Хаус он дъ Хил служат на дуковете Кемъри от столетия насам и вие няма да намерите нито един съюзник за злодеянията си.
Кейт се изсмя, побесняла от злоба.
— Вие наистина притежавате пророческа дарба, старче. Макар да подозирам, че ще умрете доста по-рано, отколкото сте го предвидили — промърмори като на себе си тя и посегна към късата дръжка на тежкия чук, поставен на лавицата до нея.
— А сега ви моля най-учтиво да си вървите, милейди — заключи мистър Тейбър, обърна й гръб и продължи да се занимава с лечебните си смески.
Старият Тейбър от Стоун Хаус он дъ Хил не видя удара, който се стовари върху тила му, не чу и последвалата го доволна въздишка. Но със сигурност щеше да се трогне от отчаяния стон на Роко, когато великанът видя как старецът се свлече на дървената пейка.
Кейт не усети нищо при вида на проснатата фигура.
— Живял си достатъчно, дядка. Трябваше да си умрял още преди години.
Внезапно Кейт забеляза, че Роко е застанал до нея, и изненадано вдигна очи към лицето му.
— Защо ревеш, по дяволите? — изсъска тя, смаяна от подсмърчането и сълзите в очите му. — Господ да ни е на помощ! Ама ти си бил истински кретен! Не е нужно да си хабиш сълзите за този стар глупак. Не знаеш ли, че той щеше да ни качи на бесилката още преди да си успял да се обърнеш? Да вървим — продължи решително тя, — трябва да се върнем в гостилницата, преди изисканият господин Едуард Уолтъм да открие, че сме излизали. Не искам да го изгубя точно сега, когато ми е най-необходим. И този път се опитай да се задържиш на коня — завърши укорно тя. Мислите й бяха вече при следващата стъпка. — Чака ни още много работа. Нали трябва да се подготвим за утре. Денят обещава да бъде хубав — предрече тя и небрежно захвърли окървавения чук в един ъгъл.
Четвъртък сутрин. Небето над Кемъри започваше да се прояснява. Един дързък петел изкукурига, макар че на хоризонта се тълпяха редица черни облаци, предвещаващи дъжд. Навсякъде в голямото имение слугите и гостите започваха да се надигат от леглата си и да се подготвят за предстоящия ден — дни за работа, други за забавления, според както им беше отредила съдбата.
Пред обора се чуваше кучешки лай. Оборските ратаи се прозяваха и разтъркваха студените си ръце в нетърпеливо очакване на закуската. Утрото беше студено и храненето и поенето на животните, както и почистването на оборите, им се струваха безкрайно дълги. Но при Батърик конете винаги бяха на първо място.
От кухненското крило долиташе оглушителен шум и тракане на тенджери и тигани. Мисис Пийчъм подканваше с остри викове сънените си помощнички. Прислужничките тичаха като подплашени пилци, постоянно застрашавани от огромната дървена лъжица, която главната готвачка размахваше като меч. Тя се гордееше със своята кухня не по-малко, отколкото Батърик с оборите си. Запалиха огън в големите кухненски печки и висящите над тях черни гърнета е вода завряха. Скоро в кухнята започна да се усеща обичайната смесица от аромати. Медни и месингови тигани е най-различна големина, тенджери за супа и риба, форми за пудинг и няколко тавички — всичко това беше извадено за приготвянето на закуската заедно е дългите плочи, под които бяха запалени дървени въглища и които служеха да поддържат яденето топло.
Много скоро ароматните ухания на печено кафе, пържена наденица и яйца се примесиха с апетитните миризми на пресни палачинки, сладки и хляб. Четвърт теле се въртеше над огнището и трябваше непрекъснато да го поливат, за да остане сочно. В печката се печеше огромно парче бекон. Това беше за обеда. На голямата маса в средата на кухнята слугините чистеха пресни зеленчуци и приготвяха различните гарнитури към месото.
Звънът от крехък порцелан и стъкло засили още повече шума в кухнята: вече беше време да приготви таблите. Повечето гости на Кемъри закусваха с по нещо леко в стаите си, докато се приготвяха да слязат долу, а някои завършваха тоалета си едва към обед. Семейството обаче винаги закусваше заедно: дукесата държеше да събере децата си на масата, преди да са се разпръснали на всички страни. Богатият опит я беше научил, че всеки ден може да се очаква нова беля.