— … трябваше да ме изчакате — говореше възбудено малкият Робин. — Много ми се иска да бях видял този слуга. Наистина ли беше два метра и петдесет? По-висок даже от Уил и Джон Тейлър?
— Не говори с пълна уста, Робин — произнесе предупредително дукесата и продължи да храни Ардън с рохко яйце.
— Съжалявам, мамо. Просто не мога да си представя, че някой може да бъде толкова грамаден — отговори възбудено момчето, след като бе погълнало парчето наденица в устата си.
— Беше наистина огромен — потвърди Джеймс.
— Е, не чак толкова — намеси се развеселено Ейвън. — Но все пак беше внушителен мъж.
— И какъв беше по народност? — попита любопитно Ричард. Понякога му се искаше да е още млад и да се скита на воля като племенниците си, но особено сега, когато щеше да става баща, се налагаше да се държи по-прилично.
— Италианец — отговори Франсис.
— Французин — възрази Джордж.
— Сигурен съм, че говореха италиански — отговори упорито Франсис. — Странна личност беше онази дама, направо смешна.
— О, Франсис, това не беше много учтиво — укори го дукесата.
— Но е истина — не отстъпи синът й. — Беше цялата в черно, пред лицето й беше спуснато плътно було. Изобщо не видях лицето й.
— Това не е нещо необикновено, Франсис — отбеляза дукът, който с удоволствие отпиваше от кафето си и се наслаждаваше на малкото спокойни мигове със семейството си. — Нали казахте, че е била в траур. Много хора започват да се държат странно, когато загубят любим човек.
— Но тя каза, че е твоя стара позната, татко — усмихна се Франсис и впи поглед в изненаданото лице на баща си.
— Така ли? — промърмори замислено дукът и се обърна развеселено към жена си. — А как й беше името?
— Не ни каза. Обаче знаеше почти всичко за нас. Стори ми се ужасно тъжна, но вероятно причината е в това, че е загубила свой близък — отвърна Франсис.
— Аха! — провикна се с искрящи очи дукесата. — Точно както се опасявах! Знаех си аз, че едни хубав ден тук ще се появи някоя от изоставените ти любовници. Сигурна съм, че много жени тъгуват за загубата на добре напълнената ти кесия. Ето че миналото се връща, драги мой.
— Скъпа моя Сабрина, по-скоро се боя да не ни настигне твоето минало — парира я дукът и се обърна към седналия до него генерал.
— Моля те, аз съм твърде стар за такива шегички. Най-после се оттеглих окончателно от активна служба. Не желая да ме тормозят с други грижи, освен като джентълмен от добър дом да прекарвам приятните дъждовни следобеди със семейството си — отговори през смях Терънс Флетчър и отново се съсредоточи върху закуската си.
— Ти не си стар, чичо Терънс — възрази Реа Клер, която тъкмо беше влязла в трапезарията, и целуна обруленото му от вятъра чело. После зае мястото си до масата и заговори е виновен поглед към родителите си: — Съжалявам, че закъснях, но не можах да намеря амазонката си. Сякаш се е разтворила във въздуха. — Все пак Реа не изглеждаше особено загрижена. Костюмът й непременно щеше да се намери.
— Ще попитам Канфийлд. Сигурно е решила да направи някои промени, защото е знаела, че ще искаш да го облечеш — отвърна й дукесата.
— Къде си тръгнала толкова рано? — попита любопитно Робин.
— Ще посетя мистър Тейбър и кученцата, които намерихме вчера. Той ми изпрати вест да намина покрай тях, ако имам време — обясни Реа.
— И аз ще дойда — предложи бързо Робин, който много обичаше да ходи в Стоун Хаус он дъ Хил.
— И аз — включи се веднага Стюарт и високият му момчешки глас заглуши виковете на Маги и Ана.
— А какво ще стане с Шекспировото представление, което мистър Ормсби подготвя така неуморно? — намеси се решително дукесата и огледа изпълнените с нетърпение детски лица. — Всеки от вас има роля и мистър Ормсби положи големи усилия, за да не забравите текстовете си — напомни им тя. Домашният учител наистина работеше упорито от седмици насам. Под негово ръководство се шиеха костюми, правеха се кулиси, репетираха се звукови ефекти, изобщо, вдигаше се голям шум. Мистър Ормсби беше успял да укроти енергията на малките Доминик и Флетчър, или най-малкото да я отклони в правилната посока. Въпреки това представлението на „Както ви харесва“ сигурно щеше да прилича на скучно литературно четене, ако Ричард не се беше намесил в репетициите със спокойната си твърдост, с умението си да общува с племенниците и племенничките си.