Каролайн Уинтърс се разглеждаше доволно в огледалото. Синият костюм за езда подчертаваше фигурата й — честно казано, той я стягаше почти непоносимо, но тя щеше да го носи при всички обстоятелства, макар че едва си поемаше въздух.
— Шевовете всеки момент ще се пръснат, мис — предупреди я камериерката и неодобрително поклати глава.
— Напротив, стои ми много добре — възрази сърдито Каролайн, която в никакъв случай нямаше да признае, че лейди Реа Клер е много по-стройна от нея. — Прилепва към тялото ми като ръкавица, но нали така трябва да стои всеки костюм за езда.
— Като ръкавица, която ви е твърде малка, ако питате мен — промърмори под носа си слугинята. Господарката й не биваше да я чуе, защото можеше да се ядоса и да хвърли по главата й някоя четка за коса. Добре обучената камериерка измери с гневен поглед младата си господарка и синята амазонка, която уж беше „заета“ от лейди Реа Клер. Камериерката беше готова да се обзаложи на годишната си заплата, че лейди Реа Клер не знаеше нищо за този „заем“. Честно казано, мис Каролайн имаше дълги пръсти. Често се случваше вещите на други хора най-неочаквано да се оказват в багажа й. Въпреки това никой не укоряваше младата мис за деянията й. Тя винаги имаше готови обяснения или извинения и се измъкваше суха от водата. Този път обаче, каза си с тайно удовлетворение камериерката, мис Каролайн отиде твърде далеч.
— Сигурна ли си в думите на онзи слуга? Наистина ли ти каза, че лейди Реа Клер възнамерява да излезе на езда тази сутрин? — попита Каролайн след няколко напразни опита да придърпа твърде късите ръкави на чуждия костюм.
— Да, чух го със собствените си уши. Ще излезе веднага след закуска — обясни търпеливо прислужницата. — Камериерът на лорд Рендейл също го чу и веднага хукна да осведоми господаря си. И как няма да му каже, след като всички знаят колко влюбен е графът в младата лейди — допълни със злобна усмивка тя.
Каролайн се обърна като ужилена.
— По дяволите, престани да дрънкаш глупости, жено! Донеси ми ръкавиците — заповяда рязко тя и лицето й пламна от гняв. — За нищо на света няма да изпусна разходката с лейди Реа — допълни тя и вирна упорито ъгловатата си брадичка. После хвърли последен поглед в огледалото и закрачи навън, доволна от облечената си в синьо фигура. Мислите й бяха заети е предстоящата езда.
— Ето я, лейди Реа. — Батърик лично доведе кобилката пред господарката й. — Красива и в добро настроение, както заслужава едно толкова хубаво утро.
— Прекрасно — усмихна се Реа, помилва врата на Скайларк и пъхна в устата й парче ябълка.
— Недейте така, милейди — укори я Батърик, макар че очите му се смееха. — Не бива да я глезите толкова. Храненията й са точно разпределени и… — На това място Батърик бе прекъснат от заповедническия глас на граф Рендейл, който искаше веднага да се приготви конят му. Мис Каролайн Уинтърс го следваше по петите и дългите пера на шапката й се развяваха като ветрило.
— Сега вече не е нужно Боби да ме придружава. Ето че имам достатъчно компания — въздъхна Реа и се обърна към новодошлите. — Здравейте, Уесли, Каролайн — поздрави тя, опитвайки се да прикрие разочарованието от провалените си планове. Толкова се беше надявала на едно спокойно, прекарано в усамотение утро, а сега…
Батърик стисна зъби и отиде да помогне на граф Рендейл. Графът беше отличен ездач, но главният коняр не изпитваше особено доверие към него. А малката мис… За нея беше по-добре да си седи до масата за чай. Никога не беше срещал жена, която толкова малко да разбира от коне. Сърцето го заболя при мисълта, че се налага да й предостави някоя от великолепните кобили на Негова светлост.
— Чух, че възнамерявате да пояздите, лейди Реа Клер — поздрави граф Рендейл, засмян до уши. — И тъй като аз също имам желание да се поразходя, бих желал да ви придружа, ако нямате нищо против. В каква посока ще тръгнем? — осведоми се учтиво той. — Може би ще обиколим езерото? Храмът на слънцето все още е много красив, макар че зимата наближава.
— Моето намерение е да отида в Стоун Хаус он дъ Хил, за да посетя шестте кученца, които намерих вчера — информира го с подигравателен поглед Реа. — Сигурен ли сте, че желаете да ме придружите? Дотам има доста път.
Макар че едва успя да прикрие разочарованието си, графът усърдно закима.
— Разбира се, лейди Реа Клер. Накъдето и да тръгнете, аз ще остана до вас — заяви подчертано весело той, придавайки двусмисленост на думите му.
— Идвам и аз! — извика Каролайн и отклони вниманието на Реа от графа. Но той и без това се беше заел да дава точни и подробни указания как да оседлаят коня му.