— След като вече си тук, разбира се, ще дойдеш с нас, аз и насън не бих помислила… — Реа замлъкна. Беше видяла амазонката на Каролайн. Ето къде била липсващата дреха! Обзелият я гняв се изрази само в кратко проблясване на виолетовите очи, впити в лицето на приятелката й.
Тя не каза нищо, но погледът й беше достатъчно предупреждение за Каролайн. Най-после разглезената млада дама проумя, че този път си е позволила твърде много. Без да съзнава какво прави, тя отстъпи крачка назад и смутено сведе глава. Очакваше отмъщение и не знаеше какво ще бъде то.
— Надявам се, че не ти е много тесен — проговори хладно Реа, обърна се с отвратено изражение и възседна кобилата си. Нямаше смисъл да се ядосва заради Каролайн, това момиче заслужаваше само съжаление. Мълчаливото неодобрение на Реа беше много по-страшно от пристъп на ярост. Учтивото презрение улучи приятелката й много повече, отколкото ако я бяха унизили публично.
— Да тръгваме! — извика весело Реа и махна за сбогом на Батърик, който стоеше до вратата и гледаше след тримата ездачи. Скоро те се скриха зад дърветата, които обграждаха входната алея.
Свежият есенен въздух миришеше на дъжд и дим и скоро охлади пламтящите страни на Реа. Младото момиче усети как гневът му се стопява и пусна Скайларк в галоп. Бързо оставиха зад себе си грижливо поддържаните морави на Кемъри и се понесоха по черния път между плетовете от диви растения и къпини. След като навлязоха в един завой, видяха пред себе си карета, която бавно трополеше по пътя. Без да иска, Реа си припомни вчерашния ден. Точно на това място каретата е тайнствената дама едва не беше връхлетяла върху тях…
Тримата забавиха темпото, но каретата внезапно спря под ъгъл на пътя, така че нямаше откъде да се мине.
— Какво, по дяволите, става? — изруга граф Рендейл и дръпна юздите с такава сила, че конят му се изправи на задните си крака и копитата му диво се размахаха във въздуха. — Този човек е обезумял! — обясни възбудено той и хвърли отровен поглед към кочияша. Тъкмо когато отново отвори уста, за да нареди нахалника, както заслужаваше, вратичката на каретата се отвори е трясък и отвътре изскочиха двама мъже. Каролайн изпищя от страх, конят й се подплаши и също се надигна на задните си крака. Само след миг истеричният товар беше хвърлен на земята.
Граф Рейндейл нямаше ни най-малка представа какво означаваше всичко това, но със сигурност не беше очаквал едно — някакъв безсрамен индивид, облечен в мръсен сюртук от червено кадифе, познал много по-добри времена, извади пистолет и го насочи право в гърдите му. Все пак графът не беше нито идиот, нито страхливец и веднага реагира на опасността. Без да мисли дълго, той бръкна в джоба на безупречния си жакет и понечи да извади пистолета, който винаги носеше със себе си при излизане, тъй като пътищата на кралството гъмжаха от разбойници и всякаква паплач и джентълменът можеше да се опази от тях само с помощта на оръжието. Дръжката на пистолета легна в ръката му и му вдъхна кураж. Той го измъкна бавно от джоба си, възнамерявайки да даде добър урок на негодника, след което щеше да извади меча си и да се справи и с другата свиня, която дебнеше отзад. За съжаление обаче не успя да изпълни намерението си.
Още преди да беше извадил пистолета си, в тихата местност отекна пистолетен изстрел, дошъл от друго оръжие. С невярващо изражение на лицето графът се свлече от коня пред очите на изгубилата ума и дума Реа Клер и е глух удар се строполи в една кална локва.
— По дяволите! — измърмори мъжът, който беше стрелял и сведе гневен поглед към опръсканите си с кал панталони и чорапи. После, без да губи повече време, той се запъти с бърза крачка към двете жени и ги измери с мрачен поглед.
Макар че краката едва я държаха, Реа изтича при припадналата Каролайн и застана пред нея, за да я защити от приближаващия се нападател. Очите й се разшириха от страх, когато убиецът на графа извади от джоба си шишенце с някаква течност и изля съдържанието й върху кърпичката си.
Внезапно младото момиче осъзна, че не е в състояние да стори нищо нито за Уесли, нито за Каролайн. Единствената й надежда беше да избяга и да повика помощ. Преди мъжът да е заподозрял намеренията й, тя прескочи проснатата насред пътя Каролайн и хукна да бяга. Ала дългите, тежки поли й попречиха, както и хлъзгавата разкаляна земя, която не представляваше никаква опора. Една ръка я сграбчи за кръста и я обърна назад. Реа загуби равновесие и отвори уста да изпищи, но викът й заглъхна в кърпата, която мъжът притисна в устата и носа й. Миризмата беше отвратителна и само след секунди пред очите й се спусна черен мрак.