Теди Уолтъм вдигна на ръце изгубилото съзнание момиче и погледна в лицето му. Толкова е лекичка, а е и истинска красавица, помисли си той в краткия миг на разкаяние, запленен от златната коса и невинното лице. По пътя към каретата си каза, че всичко е минало леко. Само дето не беше нужно да убиват непознатия мъж. Убийството със сигурност щеше да им създаде проблеми — този човек не беше кой да е, след като се намираше в компанията на дъщерята на дука! Но станалото беше станало, Теди Уолтъм нямаше възможност да съживи господина. Пък и откъде можеха да знаят, че момичето ще излезе на разходка с придружител, и то такъв, който умее да си служи с оръжието? Да, забулената лейди е пълна с изненади, каза си ядно Теди Уолтъм и лицето му помръкна още повече. Нали беше планирала номера си. Нали му беше казала, че всичко ще мине гладко…
Изведнъж Теди Уолтъм се закова на място: момичето, което беше загубило съзнание и лежеше в калта, също имаше златна коса и красиво лице. Той положи упоената си жертва на пътя до другата, изправи се и смаяно огледа резултата. После отметна глава назад и избухна в смях.
— Кое е толкова весело, по дяволите? — изграчи разярен глас от каретата. — Надявам се, че не сте видели рота червени сюртуци да се задават от долината. Само си представете какво ще кажат, като ви видят изправен пред загубилото съзнание момиче!
— Пред две изпаднали в безсъзнание момичета — отговори с безрадостен смях Теди Уолтъм. — Ей, милейди! — изкрещя той, за да е сигурен, че Кейт ще го чуе. — Ще бъдете ли така добра да дойдете при мен?
— Какво ви става, по дяволите? Пак ли не можете да си свършите работата? — попита ядосано гласът.
— Най-добре е да дойдете, милейди — настоя Уолтъм, без да назовава причината.
— Е, добре, но тежко ти, ако е нещо маловажно — отговори Кейт, скочи от седалката и закрачи през пътната кал.
Теди Уолтъм с удоволствие би дал цяла купчина злато, за да може да види лицето й под гъстото було в мига, в който погледът й падна върху двете припаднали момичета. Най-после и тя да загуби ума и дума, каза си злобно той.
— Дяволска работа! — пошепна неразбиращо Кейт.
— Май наистина имаме проблем — установи саркастично Теди Уолтъм.
— Много добре знаете, че имаме — изфуча разярено Кейт, без да откъсва очи от двете неподвижни фигури. Господи, колко си приличаха! Тя беше видяла дъщерята на Люсиен само веднъж и сега не можеше да я различи от другата. — Да не би пък да са близначки?
— Какви близначки милейди? — учуди се Теди Уолтъм, но Кейт не благоволи да му отговори. — Хм… Жалко, че са в безсъзнание — продължи ухилено той. — Иначе можехме да ги попитаме кое момиче трябва да отвлечем. Работата става напечена. Какво ще правим сега?
— Да, какво, по дяволите! Да не съм господ, та да знам! — изсъска тя и едва не се задави от ярост. — Най-добре е да вземем и двете. Все ми е едно коя е истинската.
Теди Уолтъм решително поклати глава.
— Не.
— Не ли? — изрева Кейт, която беше на ръба на истерията.
— В договора беше предвидено да отвлека една жена, не две. Това и ще направя, нищо повече. Нямам никакво намерение да влача със себе си две истерични женски. Кажете коя да взема? — повтори упорито той. Някъде дълбоко в него мъждукаше надеждата, че дамата ще се откаже от дръзкия си план.
Кейт въздъхна примирено, погледна отново момичетата и внезапно избухна в луд смях.
— Ама разбира се! Тази! — извика тържествуващо тя и посочи Каролайн Уинтърс. — Много добре помня синята й амазонка. Макар че в първия миг бях избрала другата. По някаква незнайна причина тя ми се струва истинската. Но все пак не бях напълно сигурна. Познавам само синия костюм за езда, затова ще вземем тази. Махнете другата от пътя. Не искам някой да заподозре нещо, преди да сме излезли от долината.
— Това са първите разумни думи, които чувам от устата ви — промърмори Теди Уолтъм, който не можеше да се примири с извършеното тази сутрин — особено с трупа в канавката.
Той понечи да вдигне на ръце отпуснатото тяло на Каролайн и в този миг забеляза слезлия от каретата Роко. Едрият слуга беше омазан с кръвта на граф Рендейл. Теди Уолтъм хвърли бърз поглед към канавката, където Роко беше захвърлил трупа, и си каза, че това е било детска игра за силния италианец. Ала отвращението му от малоумния великан бързо се превърна в страх, защото Роко закрачи право към него. Все пак той преглътна ужаса си и си пожела да се беше сетил да зареди отново пистолета си. Оказа се обаче, че страхът му е бил напразен, защото Роко спря точно пред него и падна на колене.
— Хайде, бъди добро момче и отнеси тази дама в каретата — заговори с треперещ глас Теди Уолтъм. Облекчението, че се е спасил от сигурна смърт, беше толкова огромно, че краката му омекнаха.