— Ангел болен — прошепна объркано Роко.
— А аз ще завлека ей тази в ливадата — продължи Теди Уолтъм и посочи момичето в зелен костюм за езда. — Сигурно ще мине доста време, докато се събуди, а и тогава ще бъде толкова немощна, че едва ли ще може да върви. Надявам се да успеем да се измъкнем незабелязано.
— Точно така — отбеляза сухо Кейт. Мислите й бяха изцяло заети с представата каква буря щеше да се разрази съвсем скоро в Кемъри. Как ли щеше да постъпи Люсиен, щом откриеше, че дъщеря му е изчезнала?
— Не, Роко — обясни нетърпеливо Теди Уолтъм. — Говоря ти за другата. Вземи я и я отнеси в каретата. Не пипай тази. — Той не можеше да разбере защо слугата продължава да се взира като безпаметен в момичето със зеления костюм.
— Болен. Ангел болен. Роко бързо него излекува — зашепна като в транс италианецът и хвърли толкова зъл поглед към възбудения Теди Уолтъм, че той се отдръпна като опарен.
— Нищо й няма, Роко. Само е заспала — опита се да го успокои Теди, но напразно. — Какво му стана на този глупак? — обърна се той към Кейт.
Кейт беше проследила е огромен интерес странното поведение на слугата си и сега отговори със съмнение в гласа:
— И аз се питам същото.
— Какво има да се питате? — ядоса се не на шега Теди Уолтъм и направи опит да привлече вниманието й върху себе си, но Кейт не се трогна и зададе няколко бързи въпроса на слугата си. Роко кимна и отговори нещо е дълбокия си глас на някакъв непознат език. После вдигна на ръце момичето в зелена амазонка и го притисна до могъщите си гърди с необичайна за него нежност.
— Отървете се от тази — заповяда решително Кейт и най-после се обърна отново към Теди Уолтъм, който стоеше с отворена уста и не можеше да повярва, че Роко ще отнесе в каретата другото момиче.
— Но тя не е истинската!
— Не сте прав — отговори невъзмутимо Кейт и проследи как Роко настани на седалката припадналата Реа.
— Нали казахте, че носи син костюм за езда? — Теди Уолтъм имаше чувството, че всички са полудели. Но какво ли можеше да се очаква от такива хора?
— Роко харесва тази в зелено — отвърна сухо Кейт, събра полите си и закрачи към каретата.
— И вие ще се доверите на неговата преценка? — опита невярващо Теди. — Божичко, знаех си аз! Трябваше да се върна в кръчмата още щом го видях на прага на стаята ви — заоплаква се той.
— Вчера Роко беше много впечатлен от момичето. Никога не се е държал така странно — обясни най-после Кейт и погледна Теди Уолтъм в очите. — Затова съм сигурна, че знае коя е истинската. Поемам риска върху себе си, мистър Уолтъм.
— Точно така, милейди — съгласи се Теди. Трябваше колкото се може по-бързо да се отърве от тази луда.
Без да губи време, той вдигна тежкото тяло на мис Каролайн Уинтърс и го изтърколи по склона към канавката, само че от другата страна на пътя. Само един от конете беше останал на пътя, другите два бяха избягали от шума на изстрела. Теди Уолтъм размаха ръце и подгони последния кон по пътя, чак докато животното изчезна зад завоя. После се върна при каретата, скри се вътре и хлопна вратичката. Кочияшът потегли веднага. Двамата с Теди Уолтъм бяха стари познати. Този мъж умееше да изпълнява заповедите, да си държи устата и веднага да забравя какво е чул и видял.
Когато каретата потегли, Теди Уолтъм заключи грижливо вратичката и се опита да си намери удобно местенце в ъгъла. Ала нито за миг не изпусна от поглед мълчаливия великан в отсрещния ъгъл. Изразът в тъмните очи, устремени право към него, никак не му харесваше.
— Дано момичето не умре — промърмори загрижено Теди Уолтъм, забелязал затрудненото й дишане. После проследи като замаян как една грамадна ръка нежно отмахналия падналия на бледото чело кичур.
— Какво ви е грижа? — изсъска разярено Кейт.
— Защото ако с нея се случи нещо, и ние няма да напуснем каретата здрави и читави, милейди. Вашият малоумник ще удуши и двама ни, ако загуби своя „ангел“ — обясни уморено Теди.
Кейт се изтръгна със сила от мечтанията, в които беше потънала, и едва сега забеляза с каква маниакална съсредоточеност Роко наблюдаваше припадналото момиче и с каква грижовност го държеше в прегръдката си.
— Майчице! Красавицата и звярът! — изсмя се отсечено тя.
— Ако бях на ваше място, щях да проявя малко повече предпазливост, милейди — препоръча й Теди Уолтъм. По гърба му пробягваха студени тръпки, а той толкова често беше изпадал в неприятни положения, та много добре познаваше признаците. Сега усещането беше много силно, а той на всяка цена държеше да оцелее.