— Ама че страхливец! Никога не бях срещала такъв мъж — промърмори презрително Кейт.
— Но аз току-що прострелях човек, милейди! — изрева Теди Уолтъм, вбесен от обидата. — А през това време вие си седяхте на сигурно място в каретата и чакахте вълнението да отмине. Проявявайте високомерието си, където искате, но Теди Уолтъм не иска и няма да се прави на герой заради вас. Останах жив, защото се научих да не будя спящите кучета — обясни той и хвърли многозначителен поглед към потъналия в съзерцание Роко.
— Роко ми е много предан. Той се подчинява на всяка моя заповед и ми е верен като куче. А аз не съм страхлива като вас — продължи да го дразни Кейт. — Няма да му позволя да ви удуши, докато спите.
Теди Уолтъм направи жалък опит да се усмихне.
— Благодаря ви за това уверение. От днес нататък ще спя спокойно. Но сънищата ми ще бъдат много по-сладки, ако имам обещанието ви, че вие лично няма да ми прережете гърлото някоя нощ.
— О, разбира се, че имате думата ми, мистър Уолтъм — успокои го Кейт. — Все още имам нужда от услугите ви.
Кейт повярва, че е поставила на мястото му мистър Теди Уолтъм, и се обърна към момичето в ръцете на Роко. Посегна любопитно и докосна гладката му буза. Толкова нежна и мека, невинна. Ето каква била дъщерята на любимия братовчед Люсиен…
— Дяволско изчадие на семето му! — изсъска толкова ядно тя, че Теди Уолтъм й хвърли страхлив поглед. — Най-после си в ръцете ми, сладурче — продължи невъзмутимо Кейт. — О, само да можех да видя проклетото лице на Люсиен, когато узнае за изчезването ти. Колкото и да страда, мъките му няма да бъдат по-страшни от моите, когато загубих Пърси. Но нека, нека да страда и да се гърчи в адски мъчения, докато се пита какво ли се е случило със скъпоценната му дъщеричка. Нека знае, че не е в състояние да стори нищо, освен да седи, да чака и да трепери.
През воала и отворите на плътната маска очите на Кейт блестяха от безумно удовлетворение.
— Уважаема дукесо, ти непременно ще се обърнеш в гроба си, когато разбереш, че един от прекрасните ти наследници е дошъл да сподели с теб студения ковчег. Защо не даде Кемъри на мен и Пърси? — попита злобно тя, излагайки на показ най-интимните си мисли. — Гордият дук Кемъри ще съжалява за деня, в който прогони мен и Пърси от законния ни дом. Нека се пържи в ада! Един ден Кемъри ще се срути върху грозната му глава, кълна се във всичко свято, и той ще коленичи пред мен и ще хленчи и ще моли за милост! Ще унищожа семейство Доминик без остатък! — закле се тържествено тя, втренчила поглед в момичето, във вените, на което течеше и нейна кръв, но чиято смъртна присъда беше подписала, без да й мигне окото. — Искам Люсиен да узнае, че някой е отвлякъл дъщеря му. Че животът й е в ръцете на похитителя.
Кейт устреми поглед към скъпоценния пръстен, който святкаше на пръста на Реа Клер, и улови тясната моминска ръка. Прекрасен накит, украсен с диаманти и сапфири, с доста необикновена форма, много подходящ за целта й, защото Люсиен непременно щеше да го познае. Тя издърпа грубо пръстена и го огледа. Не, само той не беше достатъчен да измъчи Люсиен до смърт. Трябваше да му изпрати нещо много лично.
Злобното й хихикане уплаши още повече Теди Уолтъм. По гърба му отново пробягаха студени тръпки, особено когато жената измъкна от колана си малка, но много опасна на вид кама. Кейт поглади с отсъстващ вид една къдрица, отделила се от косата на Реа, после я отряза със замах. Златната коса се уви като жива около пръстите й и тя потрепери. Лицето на момичето беше бледо и мирно като мъртвешка маска.
— Убий я, Роко — проговори тя тихо и с толкова небрежен тон, че Теди Уолтъм разбра смисъла на думите й едва когато слугата затрепери като опъната тетива на лък.
— Убий я, казах! — повтори ядосано тя, но верният слуга не й обърна внимание, а продължи да се взира като хипнотизиран в лицето на припадналата. — По дяволите, глупако! Направи, каквото ти казах, или ще се погрижа да те пратя в ада, Роко, кълна ти се! Не е толкова трудно. Вече си убивал за мен, не помниш ли? Убий я! — заповяда вбесено тя, но италианецът само вдигна глава и я изгледа безизразно.
Теди Уолтъм не откъсваше поглед от разиграващата се сцена. Дори и той остана изненадан от пороя ругатни, който се изля върху главата на бедния слуга, и макар че не разбираше нито дума, можеше отлично да си представи какво се говореше. Сви се в своя ъгъл и си пожела да се разтвори във въздуха. За кой ли път се запита как той, обикновеният лондонски хлапак, е могъл да се забърка с тези луди. Но все едно какви обиди се разменят, каза си Теди и стомахът му се сви, дамата очевидно не е доволна и май ще получи сърдечен пристъп, особено след като чу отговора на слугата. Браво на него, помисли си Теди и загледа великана с ново уважение. Може би не е чак толкова малоумен, колкото изглежда. Теди преглътна и се приготви за нов сблъсък с разгневената дама.