— Е, добре, тогава ще се пържиш в ада, обещавам ти го — изфуча Кейт, но Роко не се трогна ни най-малко от заплахите й. Грубите думи сякаш не се отнасяха до него.
Най-после тя се обърна към сгушилия се в ъгъла Теди Уолтъм и заповяда с рязко движение на ръката:
— Убийте момичето и го изхвърлете от каретата. Сигурно ще открият трупа й чак след седмици, а може би и след месеци. Вече имам доказателство, че е в моя власт, и не ми е нужна жива.
— Не — отвърна невъзмутимо Теди Уолтъм.
— Какво? — прошепна невярващо Кейт, неспособна да проумее внезапния бунт на слугите си. — Отказвате? Как смеете? За какво ви плащам? Можех спокойно да наема гостилничаря, той със сигурност щеше да свърши работата по-добре от вас. Проклинам деня, когато ви предложих тази работа — изскърца със зъби тя и стисна ръце в юмруци. — Ако си мислите, че ще получите повече пари от мен, мистър Уолтъм, да знаете, че се лъжете.
— О, милейди — отговори с тих, но категоричен глас Теди Уолтъм — не разбирате ли, че ако се опитам да отнема момичето от вашия „верен“ великан, никога няма да получа пълното си възнаграждение! Единствената благодарност за усилията ми ще бъде счупеният ми врат. Ако непременно държите да я убиете, трябва да го направите сама — заяви предизвикателно той и поклати глава. — Вашият Роко очевидно се е влюбил до уши в малкото момиче със златни коси. Аз на ваше място бих внимавал много. Разбира се, има и друга възможност — продължи с усмивка той. — Последвайте съвета ми, милейди, аз имам богат опит в тези неща и знам как да се изплъзна от примката на палача. Препоръчвам ви да я оставите жива. Труповете имат отвратителния навик да се появяват в най-неподходящото време. Може да стане дяволски неприятно, ако я убием. Моят девиз гласи: „Ако можеш да избегнеш труповете, защо да тръгнеш доброволно към бесилката?“
Кейт кипеше от гняв, защото изпитваше диво желание да пролее кръвта на някой от Доминикови, макар че, разбира се, кръвта на Люсиен щеше да бъде много по-сладка от тази на дъщеря му.
— Е, добре — предаде се тя. — Правете каквото искате с тая хлапачка, но се погрижете да не усложнява живота ми с присъствието си. Иначе наистина ще усетите примката на палача около врабешкия си врат.
Теди Уолтъм си пое облекчено дъх, макар да разбираше, че историята още не е приключила напълно. Но поне не му се беше наложило да убие дъщерята на един дук и да се изправи открито срещу Роко. Това бяха двете неща, които искаше да избегне на всяка цена, защото държеше да опази скъпоценната си кожа. Аристократите и особено дуковете можеха да бъдат смъртоносни неприятели, защото никой в страната нямаше власт да им поиска сметка и те отговаряха единствено пред себе си. А този дук Кемъри беше известен като особено безмилостен тип. Всеки човек, успял да нанесе удар по дамата, която го беше наела, заслужаваше дълбокото уважение на Теди Уолтъм. А на дука това се беше удало дори няколко пъти. Все пак Теди Уолтъм не държеше да се показва пред очите на Негова светлост, затова поклати изтощено глава и продължи да размишлява. Имаше чувството, че дори да успее да се измъкне безнаказано от тази бъркотия, до края на живота си ще се обръща страхливо през рамо, за да провери дали побеснелият от гняв дук Кемъри не го е сграбчил за косата, за да го измъкне от любимата му кръчма в Лаймхаус и да го захвърли в някоя мръсна килия в Нюгейт. А ако дукът имаше достатъчно власт, той със сигурност щеше да нареди да набучат отсечената му глава на кол, макар че това не се правеше от години, и да я изложат в Темпъл Бар, за да й се наслаждава цял Лондон.
— Е, какво измислихте? — Резкият глас на Кейт прекъсна недобрите мисли на Теди и го върна в не по-малко опасната действителност.
— Какво да измисля? — учуди се той.
— Какво ще правим с момичето, по дяволите!
— Доколкото виждам, сме на път към Лондон?
— Така е — призна колебливо Кейт, която нямаше намерение да разкрива плановете си на този негодник. Вече се съмняваше сериозно в него.
— Тогава бих предложил, милейди, да стигнем там по най-бързия начин — продължи делово Теди. — Дори бих предложил да спираме само за да сменим конете и да се нахраним. Роко и момичето със сигурност ще събудят любопитството на хората. Освен това — прибави страхливо той, — кой знае какво ни дебне по пътищата.
Кейт кимна.
— Този път съм абсолютно съгласна с вас, мистър Уолтъм. Нямам никакво намерение да оставам ненужно дълго по тези места. Трябва да призная, че изпитвам известно любопитство — продължи иронично тя — как възнамерявате да постъпите с малката ни приятелка. Надявам се, че няма да ми натрапите присъствието й чак до Лондон?