— Или тепърва ще се случи, Мери — допълни потиснато сестра й. — Непрекъснато си повтарям, че не бива да се изненадвам, когато нещо от сънищата ми стане действителност, и въпреки това всеки път се стряскам до смърт.
— Снощи пак си имала видение, нали? — попита Сабрина.
Мери кимна.
— Кратки картини, нищо повече. Но тази сутрин беше много по-страшно. Видях насън синия костюм за езда. Но нима можех да зная, че ще го облече Каролайн?
— Каролайн не е трябвало да го облича, Мери — възрази дукесата. — Костюмът е на Реа — допълни тя и се вгледа в сестра си, очаквайки реакцията й.
Мери спря да диша.
— Никога не съм предвиждала нещо, което да се отнася за човек извън нашето семейство. Защо сега видях случилото се с Каролайн?
— Доколкото разбирам, защото е била облечена с амазонката на Реа — опита се да я успокои Сабрина.
Мери прехапа треперещата си устна.
— Тогава значи…
— Значи опасността е била за Реа, не за Каролайн — отговори направо дукесата, обличайки в думи страховете на сестра си. — Каролайн е попаднала там съвсем случайно. Все пак това не обяснява какво се е случило с дъщеря ми — заяви тя и гласът й трепереше от гняв и страх. — Трябва да разбера какво е станало. Трябва да сторя нещо, за да й помогна. Моля те, кажи ми какво точно си видяла в съня си.
— Обичайните объркани картини — въздъхна Мери. — Някакъв стар човек. Вода. Струва ми се, беше морето. Сини очи. Какво може да ти помогне това? — попита тя, вбесена от собствената си безпомощност. Как да помогне на сестра си? — О, имаше и още нещо. Стори ми се, че ще се удавя. Чувството беше ужасно, с цялата тази вода наоколо.
— Е, поне за това можем да бъдем благодарни — засмя се безрадостно дукесата.
Мери я погледна и учудено смръщи чело.
— За какво, за Бога?
— Реа може да плува. Когато гостувахме във Верик Хаус, водех Франсис и Реа на едно езеро в гората, където много обичах да плувам, когато още живеехме там — обясни дукесата и при спомена лицето й засия. — Реа и Франсис свикнаха бързо с водата и много скоро плуваха така, сякаш им е вродено. А това означава, мила моя, че не Реа е била тази, която си видяла да се дави. Това все пак е утеха за мен, Мери, и много ти благодаря за нея.
— Много ми се иска да можех да ти дам повече…
— За момента и това е достатъчно — отговори замислено Сабрина и двете влязоха в салона, където се беше събрало цялото семейство. Всички чакаха с нетърпение вести за състоянието на Каролайн и обяснение за изчезването на Реа.
При влизането на двете жени разговорът замря, погледите на присъстващите се устремиха с очакване към лицата им.
— Каролайн спи мирно и тихо — съобщи дукесата и отказа чашата чай, която й подаде сериозната Ана Флетчър. Ала когато срещна погледа на две загрижени кафяви очи, се намръщи. — Сара! Защо не си в леглото? Не бива да се напрягаш! — заговори укорно тя и се запъти към разтревожената си снаха, която беше толкова напълняла, че едва успя да се изправи.
— Знам, че си загрижена за мен, Сабрина — отговори виновно, но твърдо Сара, — но не бих понесла да лежа в леглото си и да не знам какво става. Моля те, не искай това от мен! Ще се чувствам много по-добре, ако седя тук, при вас, вместо да се скрия в стаята си и да се измъчвам до смърт. Чувствам се добре, наистина, Сабрина.
— Не ти вярвам — отговори със съчувствена усмивка дукесата. — Но те моля поне да седнеш. Направи го заради мен и заради Ричард — допълни тя, отпусна се изтощено на дивана и протегна ледените си ръце към огъня.
— Още ли не е дошла в съзнание? — попита генералът и премести тежестта върху здравия си крак.
— Не, Терънс. Положих много усилия да успокоя сър Джереми, но той не се поддаде на увещанията ми. Засипа Каролайн с толкова внимание, че ме е страх да си помисля какво би сторил, ако я загуби — обясни дукесата.
— Не мислиш, че тя ще умре, нали? — попита Ричард и очилата му блеснаха, огрени от пламъците.
— Не, разбира се, че не, но понякога е много трудно да се установи колко тежка е една рана в главата — отговори безпомощно сестра му. — Ти си виждал много рани по бойните полета, Терънс, какво ще кажеш сега?
Без да съзнава какво прави, генералът потърка белега на бедрото си, там, където все още се усещаше пронизващата болка от неприятелския меч, и си припомни хилядите млади мъже, ранени или убити през войната.
— Вероятно е получила силен удар по главата, но мисля, че състоянието й — особено след като ми обяснихте, че Каролайн е лесно възбудима млада дама, — се дължи на чиста истерия. Разбира се, мога само да предполагам какво се е случило в действителност, но смятам, че от удара е изпаднала в безсъзнание и по някое време се е събудила изоставена на усамотено място. Фактът, че е трябвало да се върне пеша в Кемъри, е бил твърде драматично преживяване за нея, като се има предвид, че е свръхчувствителна.