— Каквото и да се е случило на пътя, Каролайн няма да ни каже нищо смислено — заяви мрачно Джеймс и очите му заблестяха от гняв при мисълта за изчезването на Реа.
— Джеймс! — укори го остро генералът. — Това беше достойно за презрение. Срамувам се за теб.
Джеймс преглътна с мъка сълзите си и увеси глава.
— Съжалявам, татко — проговори задавено той.
Ейвън и Франсис размениха изпълнени е разбиране погледи. Онова, което беше казал Джеймс, не беше много прилично, но всички знаеха, че е истина. Франсис направи гримаса, разтърси глава и хвърли бърз поглед към Робин, който се взираше втренчено в огъня, а после се обърна към братовчедите си. Облеклото им би изглеждало повече от комично, ако положението не беше толкова сериозно. Нали днес трябваше да пробват костюмите си. Мистър Ормсби тичаше забързано насам-натам и крякаше като кокошка, пазеща пиленцата си, когато Робин забеляза необичайното оживление долу в обора. Това беше и последното, което мистър Ормсби видя от артистичната си трупа.
Мери успя да убеди сестра си да приеме чаша чай и посегна да й налее, когато вратата на салона се отвори с трясък и се появи дукът. Лицето му беше мрачно и замислено. Изпълнените с очакване лица не бяха в състояние да улеснят задачата му, особено когато срещна виолетовите очи на жена си — от нея нищо не можеше да се скрие.
— Отивам в Стоун Хаус он дъ Хил. Реа имаше намерение да посети стария Тейбър и се надявам да науча нещо повече от него. Каролайн каза ли вече нещо? — попита бързо той.
— Не, още спи — отвърна Мери, докато дукесата не откъсваше очи от съпруга си.
— Ще те придружа, Люсиен — предложи генералът и се надигна, забравил скования си крак пред перспективата да извърши едно добро дело.
Дукът се усмихна с благодарност.
— Така си и помислих, затова помолих Батърик да оседлае коня ти. — Сега трябваше да предотврати неизбежното, защото жена му също се надигна. — Не, Сабрина, не желая да идваш с нас.
— По дяволите, Люсиен, разбира се, че ще дойда — възрази твърдо тя. — Реа е и моя дъщеря и аз няма да стоя тук и да чакам — заяви с диво святкащи очи тя.
Дукът улови треперещите й ръце и я притисна до гърдите си.
— Исках само да те пощадя, скъпа моя. Нямам представа какво ни очаква.
— Знам, Люсиен — отвърна тихо Сабрина. — Но досега сме споделяли всичко. Не ме изключвай и този път.
— И аз ще дойда с вас, татко — обади се смело Франсис.
— Аз също, сър — включи се Ейвън. Джордж и Джеймс веднага се присъединиха към тях.
Ричард вече стоеше до сестра си. Нямаше нужда да говори, всички знаеха, че той няма да остане в Кемъри, докато останалите търсят Реа.
Преди да се е обадил още някой, дукът вдигна ръка, за да ги спре.
— Не позволявам всички членове на семейството ми да препускат като луди из околността. Трогнат съм от готовността ви да ме придружите, но смятам, че търсенето трябва да бъде правилно организирано и да се върви стъпка по стъпка. Ако си съгласен, Терънс — обърна се той към генерала и кимна почтително, — смятам, че ти си най-подходящ за тази работа.
— Благодаря ти, Люсиен. Обещавам ти да сторя всичко, за да я намерим — отговори тихо сър Терънс и премина към обичайния си заповеднически тон: — Бих предложил Франсис и Ейвън да оглавят два отряда, които да поемат търсенето в две различни посоки. Ейвън, ти ще тръгнеш по пътя на изток, а Франсис ще поеме в западна посока. Така ще претърсим по-голяма област. Освен това желая да започнете търсенето от точно определено място и да се насочите от две страни към Стоун Хаус он дъ Хил. Така ще знаем точно кои места са претърсени и ще затворим кръга около пътя, по който е тръгнала Реа. Съгласен ли си с плана ми, Люсиен? — попита генералът, който не искаше да оспорва авторитета на дука в собствения му дом.
— Ще действаме според думите ти — отговори дукът и се обърна към жена си: — Щом настояваш да ни придружиш, Сабрина, бих желал да тръгнеш с мен — заяви той и гласът му не търпеше противоречие. — Ричард?
Младият мъж сложи ръка около кръста на сестра си.
— И аз ще дойда с вас, благодаря. Сара? — обърна се той към жена си. — Ще се справиш ли сама?
— Не бива да оставаш тук, Ричард. Не се тревожи за мен — отговори с окуражителна усмивка тя. — Няма да родя наследника ти в твое отсъствие.
— Ами аз? Ами те? — попита Робин и посочи малките си братовчеди, после енергично си проправи път напред. — И аз искам да помогна в търсенето на Реа.