— Бих предпочел да останеш в Кемъри, сине — отговори дукът и тонът му не допускаше възражение.
— Но аз…
— Без, но, Робин. Някой трябва да остане при леля Мери и Сара, нали? Ами ако се получи вест от Реа? Кой ще ни осведоми? — Дукът се опитваше да вразуми непокорния си син, но като забеляза треперещите му устни и невъзможността му да овладее мъката си, протегна ръка и нежно повдигна брадичката му. Погледна го право в очите и продължи: — Очаквам от теб да се погрижиш за реда в Кемъри, синко.
— Разбира се, сър — отвърна задавено момчето. — Ще се грижа за леля Мери и за Сара. Можеш да разчиташ на мен, татко.
— Не съм се съмнявал в това, Робин — рече дукът и помилва непокорните тъмни къдрици. После огледа внимателно редицата решителни лица. — Е, добре. Нека не губим повече време.
Когато групата ездачи от Кемъри влязоха в двора на Стоун Хаус он дъ Хил, всичко беше тихо. Тънък синкав дим се издигаше на кълба от комина в хладния есенен въздух. Всичко изглеждаше наред. Големите порти на обора бяха широко отворени и дворът беше посипан с пресен кравешки тор, доказателство, че някой наскоро беше извел кравите на паша. От далечината долиташе мученето им.
Батърик побърза да скочи от коня и помогна на дукесата да слезе от седлото, още преди дукът или Ричард да са успели да й се притекат на помощ. Сабрина яздеше едър червеникавокафяв жребец, открай време считан от коняря за твърде неподходящ за една дама, особено за крехката и нежна дукеса. Ала Сабрина не търпеше да критикуват любимеца й и досега не беше падала нито веднъж от гърба му. Понякога Батърик имаше чувството, че господарката му би предпочела да язди с мъжко седло, но това, разбира се, беше нечувано и никой не би го допуснал.
— Всичко изглежда нормално — отбеляза Ричард и огледа внимателно тихия двор.
— Какво изглежда и какво е в действителност, това са две напълно различни неща, лорд Ричард — отвърна поучително Батърик. — Винаги трябва да гледаме под повърхността и аз правя именно това. Там е скрита истината.
Ричард измери с учуден поглед главния коняр.
— Невероятно — промърмори той. — Да проверя ли дали има някой в къщи?
— Вероятно са излезли с кравите… — Батърик млъкна и на лицето му се появи усмивка. — Ами да, нали ви казах!
Четиримата се смълчаха и се вслушаха в ясния младежки глас, който беше запял от близкото пасище:
— Олеле! — изпищя страхливо момичето, когато зави зад ъгъла и изведнъж се озова пред петима ездачи, изпълнили двора с едрите си коне. Второ изпищяване последва първото, този път изразяващо почтителна изненада, тъй като малката веднага бе познала дук и дукеса Кемъри. Момичето побърза да направи реверанс и едва тогава се сети за полите си, които беше вдигнало високо и завързало, за да не ги окаля по пътя си през полята. По налъмите му също бяха полепнали буци кал. Лицето му се обля в червенина, то побърза да смъкне полите си и да скрие фустата си от любопитните погледи.
— Ваша светлост… — малката преглътна и очите й се разшириха от учудване.
— Това е Джейни Тейбър, праправнучката на стария мистър Тейбър — представи я Батърик, който познаваше всички членове на семейството. — Прав ли съм, Джейни?
— Не, мистър Батърик — отвърна плахо момичето.
— Аз съм му прапраправнучка. Той е ужасно стар — добави с усмивка тя.
— Джейни — заговори с топла усмивка дукесата, — дойдохме да посетим прадядо ти. Наблизо ли е той? Може би си е в къщи?
Джейни обаче поклати глава и сламенорусите къдрици се разпиляха по лицето й.
— О, не, Ваша светлост, излязъл е много рано сутринта. Дядо е винаги в движение. Никога не седи на едно място.
— А знаеш ли накъде е тръгнал? Искаме да поговорим с него. Трябвало е да се срещне с лейди Реа Клер, дъщерята на дука и дукесата, Джейни — опита се да обясни Батърик.
— Не знам нищо за това, сър. Днес изобщо не съм го виждала. Излязъл е, преди да съм станала. И снощи не го видях — призна виновно тя. — Седях до огъня и съм заспала. Нахраних кученцата, които лейди Реа Клер му донесе, и ги настаних в кухнята. О, лейди Реа Клер е толкова красива! — прошепна замечтано тя.
Батърик се покашля възмутено.
— Виж какво, Джейни, сега нямаме време за такива глупости…
Дукът направи властен жест с ръка, за да го накара да млъкне.
— Трябва да намерим дядо ти, Джейни. Много е важно. Имаш ли представа къде може да е отишъл? — попита меко той.