— О, Люсиен! — Гласът й пресекваше от сълзи. — Какво ще правим сега? Какво ли е станало с дъщеря ни?
Дукът я обърна с лице към себе си и я погледна право в очите. Никога досега не се беше чувствал толкова безпомощен.
— Обещавам ти да я намеря, Рина, и се заклевам във всичко свято, че няма да се откажа. Кълна се в живота си, ще претърся целия свят и ще я намеря.
— Ей, какво искаш да кажеш с това, че си видяла моя Томи с някаква мръсница в Чипсайд? — изкрещя някакъв глас. — Лъжеш ме, нали? Позеленяла си от завист, че си хванах такъв мъж, а ти ще си умреш стара мома! Много ти се иска да беше избрал теб, нали? Само че няма да ти се уреди въпросът, да го знаеш. И не е нужно да идваш при мен с такива новини. Все такива ги говориш, скверниш дори паметта на мъртвите. Мама беше почтена жена и… — Останалата част от изречението заглъхна в улицата, защото двете жени забързаха по калдъръма, за да избегнат проливния дъжд.
Мъжът, който ги наблюдаваше, остана скрит в сянката, макар че най-голямото му желание в момента беше да седне до топлата печка с голяма кана топла бира — най-сигурното средство срещу студа. За съжаление тази перспектива беше много далечна. Затова се сви в една ниша и изчака шумната групичка пияни моряци да се отдалечи на безопасно разстояние. Много добре знаеше, че в това настроение те обичаха да хвърлят мирните минувачи в уличната кал.
Теди Уолтъм се огледа предпазливо, после решително изскочи от сигурното си убежище и започна своето пътешествие по извитите лондонски улички. Слава Богу, каретата беше стигнала в столицата за рекордно кратко време и беше много жалко, че не можеха да разпространят голямата новина, защото надали скоро щеше да се намери кочияш, способен да бие рекорда им. Все пак той изпита истинска радост да види отново града, в който се беше родил, и да усети мириса му. Върнаха се в „Кингс Месинджърс Ин“, тъй като там се отбиваха някои важни личности и повечето знаеха, че кръчмата е любимото място на Теди Уолтъм. Той прекара почти целия следващ ден в скитане из Лондон, в посещения при стари приятели и трябваше да изтърпи доста недоверчиви погледи от хора, които не можеха да разберат защо тъкмо сега му е притрябвал Еди-кой си… Освен това трябваше да бъде сигурен, че изпратените вести ще достигнат до него. Това беше и причината да излезе в неприветливата лондонска нощ. Имаше уговорка да се срещне с един познат. Той забави крачка при мисълта за предстоящия разговор с една доста неприятна личност, но звънтящите монети в джоба му насочиха крачките му в правилна посока.
Много му се искаше да пийне едно малко в кафенето насреща, което познаваше добре, но бързо промени решението си, защото имаше нужда от ясна глава при преговорите с лудата лейди. Видя тъмната маса на каретата и още преди да чуе пръхтенето на конете й, си каза, че за нищо на света няма да се уплаши от предстоящия сблъсък. Затова изправи глава и тръгна с отмерена крачка към вратичката, която се отвори да го посрещне.
— Какво стана? — попита нетърпеливо Кейт. Влажният студ проникваше през кадифената й наметка, през полите и фустите и тя едва успяваше да удържи тракането на зъбите си. Затова и настроението й беше под нулата.
— След час, милейди — отговори мрачно Теди Уолтъм и се сви в един ъгъл. Помириса любопитно застоялия въздух и устните му се опънаха. — Дали сте й още една доза, нали?
— Много сте наблюдателен — отбеляза саркастично Кейт. — Започваше да се събужда. Да не би да предпочитате някоя ревяща, изпаднала в истерия женичка, която да привлече вниманието на полицията? — попита тя и Теди нямаше как да не се съгласи с нея.
— Просто не искам момичето да умре — отговори той и хвърли мрачен поглед към упоената фигурка, увита в дебело палто, която Роко притискаше до гърдите си.
— Надявам се сделката да не пропадне като първата, която уж беше напълно сигурна — промърмори сърдито Кейт и тонът й не оставяше и следа от съмнение за мнението й по отношение на способностите му. — Господи, не повярвах на ушите си, когато онзи идиот се изтърколи надолу по стълбата! Помолих ви да действате дискретно, а вие какво направихте? — Кейт даде воля на злобата си. — Как посмяхте да поканите този пиян клоун в собствената ми стая! Онази дебелана Фаргър и без това беше станала подозрителна и все подпитваше за момичето. Вече не съм сигурна, че вярва в историята, която си съчиних, че малката е моя племенница, че страда от непоносима мигрена и стаята през цялото време трябва да е затъмнена и тиха. Сигурно ни подозира, че сме донесли в гостилницата й едра шарка. Снощи я спипах да души покрай вратата. Най-добре е да не се връщаме повече там — завърши предупредително тя.