— Точно така. Тази вечер трябва да се отървем от момичето — съгласи се Теди. — Но няма да стане нужда да измъчвате мекото си сърце с размишления как да я премахнете, защото аз вече разговарях с един приятел, който много се заинтересува от стоката. Този път няма да имаме проблеми.
— Надявам се да излезете прав — отвърна сухо Кейт, без да се впечатлява особено от уверенията му. — Кой е този приятел?
— Той е надзирател на товара на един търговски кораб, който прави курсове между Лондон и Чарлзтаун в колониите. Карат там не само обикновени стоки. Изненадах се, като научих колко много хора извличат добра печалба от контрабанда на „прислужници“. Та моят човек ми каза, че на кораба му има място за още един пътник. Ще отплават с прилива. За да възбудя апетита му, описах малката красавица в най-ярки краски. Готов е да ни плати, колкото поискаме, защото знае, че в колониите ще получи добра печалба.
Кейт запляска въодушевено с ръце.
— В колониите! — провикна се възхитено тя и резкият й, безмилостен смях огласи каретата. — Господи, това е чудесно! Дъщерята на страшния дук Кемъри ще бъде продадена като робиня! Прекрасно! — Тялото й се разтърсваше от смях. — Вие надминахте себе си, мистър Уолтъм. Много жалко, че Пърси не можа да се запознае с вас. Сигурно щеше да ви хареса.
Теди Уолтъм смръщи чело и си каза, че ако споменатият Пърси прилича поне наполовина на забулената лейди пред него, той не изпитва ни най-малко желание да се изпречи на пътя му.
— Уговорих среща е приятеля си на едно скрито място край реката — обясни той.
— Много добре, мистър Уолтъм — похвали го Кейт и почука по покрива на каретата. — Дайте указания на кочияша.
— А, да — сети се внезапно Теди Уолтъм. — Мисля, че вие държите лично да предадете момичето в ръцете на приятеля ми — рече той и хвърли многозначителен поглед към Роко. — Все пак знаете най-добре как да се справите с онзи там…
— Разбира се, мистър Уолтъм — отвърна безгрижно Кейт. — Няма да имаме трудности, повярвайте.
— Добре — промърмори Теди, полагайки усилия да изглежда безучастен, макар че тонът на дамата никак не му харесваше.
Оставиха каретата в един тъмен ъгъл, за да не събужда любопитството на минувачите, и продължиха пеша по лондонския калдъръм. Накрая завиха в тясна, осеяна с боклуци уличка.
Теди Уолтъм чуваше приглушените ругатни на дамата, която се препъваше във вонящите отпадъци, изхвърляни от прозорците.
— Много мило местенце — отбеляза хапливо тя и сатенените й обувки преминаха смело през купчина нечистотии.
— Нали ми наредихте да бъда дискретен — напомни й Теди Уолтъм и в гласа му прозвуча задоволство. После подуха в ръцете си, за да ги стопли, ала дъхът му се разтвори в пара и той усети как влагата и мъглата проникват през дрехите му. Чу приближаващи се стъпки и тръгна към края на уличката. Дамата и Роко с товара си останаха назад.
Когато наближи изхода, Теди Уолтъм чу как стъпките продължиха пътя си. От гърлото му се изтръгна недоволна въздишка и той се обърна отново към придружителите си. Чу тих разговор и улови нетърпението в гласа на дамата. Ухили се, доволен от притесненото й положение. Я да видим как щеше да убеди Роко, че трябва да й предаде момичето. Той се приведе с хихикане, за да оправи чорапа си, и в този миг тишината бе разкъсана от пистолетен изстрел. Теди се стресна и подскочи високо във въздуха, ехото отекна оглушително между ниските сгради, минаха няколко секунди и той видя, онемял от учудване, как грамадният слуга рухна на земята като отсечено дърво. Теди Уолтъм спря да диша, но само след миг се окопити и хукна към застиналата фигура на забулената дама.
— Проклетница! — изсъска той и страхливо се огледа. Слава Богу, нито един прозорец не се отвори, не се появи нито една любопитна глава и Теди много скоро разбра, че високите крясъци и песни, които долитаха от близката кръчма, са заглушили шума от изстрела. Или причината беше тази, или всички обитатели на уличката си отспиваха след преливане. А може би бяха мъртви като Роко. Обезумял от ужас, Теди се взря в мъртвия слуга, после вдигна глава към мълчаливата жена, която бе изпратила куршум в гърдите му.
— Защо направихте това, по дяволите? — изсъска ядно той.
— Защото отказа да ми даде момичето. Обърна ми гръб и поиска да избяга — отговори глухо тя, все още не можейки да проумее станалото. — Трябваше да го спра. Да не мислите, че вие щяхте да се справите по-добре? — В гласа й звучеше равнодушие. — Освен това той вече изпълни предназначението си и започна да ми пречи. Той ме предаде — мен, жената, която му даваше подслон и храна и му купуваше хубави дрехи вместо дрипите, с които дойде при мен. И как ми се отблагодари за всичко това? — Гласът на Кейт пресекваше от гняв. — Предаде ме заради някаква си хлапачка с ангелско лице, която дори не си е помръднала пръста заради него — освен че го завлече в ада. Хубава жертва, нали, мистър Уолтъм? — попита тя и хвърли презрителен поглед към слугата, който и в смъртта си продължаваше да прегръща момичето.