Теди едва не повърна. В гърлото му се беше насъбрала отровна жлъчка. Господи, тази жена е цялата от лед, каза си той, без да изпуска от очи пистолета, който Кейт все още стискаше в ръката си. Доколкото познаваше дамата, тя беше скрила поне още един в корсета си. Щом можа да убие толкова хладнокръвно верния си слуга, какво ли щеше да направи с Теди Уолтъм, когато и той изпълнеше целта си и станеше излишен?
— Теди Уолтъм? Теди Уолтъм, ти ли си тук? — извика от мрака мъжки глас. — Ако си ти, веднага ми отговори! — продължи предупредително непознатият. Само Теди можеше да знае със сигурност дали извикалият с приятел или враг.
— Аз съм, аз съм, стари морски Вълко — отговори облекчено Теди, познал гласа на приятеля си.
Той прекрачи мъртвия Роко и хукна към края на уличката, без да обръща внимание на приглушено зададения въпрос на Кейт какво да правят с трупа. Нека и тя си поблъска главата, каза си злобно той, изисканата дама сама се постави в това неловко положение. Обърна се и проследи напразните й усилия да изтръгне момичето от мъртвата хватка на Роко.
— Здрасти, Даниел! — Теди Уолтъм поздрави познатия си като стар, отдавна невиждан приятел. — Откога не сме се виждали? Сигурно имаш сол в кръвта, та все те тегли към морето — засмя се той и обърна приятеля си към края на уличката, като сложи ръка на рамото му. — А аз се разболявам от морска болест дори когато пътувам по Темза!
— Животът в морето не е никак лош, Теди — отвърна глухо мъжът. — Във всеки случай е по-добре, отколкото да изгниеш в затвора за длъжници. Би трябвало да си го разбрал. Толкова пъти си бил там, та вече сигурно знаеш кои килии са добри и кои лоши — изсмя се дрезгаво той.
— Няма добра килия, приятелю — отговори сериозно Теди Уолтъм, който си беше дал клетва никога вече да не позволява да го пъхнат в затвора.
— Прав си, стари момко — отговори Даниел, освободи се от ръката му и огледа внимателно улицата.
— Какво прави онзи там? Господи, колко е грамаден. Радвам се, че не може да се изправи на крака, защото никак няма да ми е приятно, ако ми препречи пътя. Всъщност, като си помисля, бих предпочел изобщо да не съм го видял — прибави той и в погледа му светна недоверие.
— Пиян е до козирката — отговори с висок шепот Теди Уолтъм, за да го чуе застаналата наблизо Кейт.
— Няма да ни пречи.
— Е, това ме успокоява — промърмори Даниел и колебливо пристъпи напред. — А коя е жената? Надявам се, че не е стоката, която ще откарам в колониите?
— За съжаление Бог не чува всичките ни молитви — отговори тихо Теди Уолтъм и си пожела океанът да застане между него и лудата лейди. — Не, стоката лежи на земята. Упоена е и няма да ти създава ядове, Даниел — обясни той и коленичи до неподвижната фигура.
— Първо да видя какво купувам. Няма да платя нито пени, ако лицето й е грозно или има кожа като изсушена слива — отговори предупредително Даниел, без да изпуска от очи забулената фигура в сянката.
— Не се бой. Нима Теди Уолтъм някога е мамил приятелите си? — попита мъжът и извади кибрит. След няколко опита успя да запали парчето свещ, което измъкна от джоба си, и го поднесе към безжизнената фигура на момичето. Пламъчето освети невинното лице на лейди Реа Клер Доминик, дъщеря на дук и дукеса Кемъри.
Даниел Люис пое остро въздух. Остана толкова изненадан, че дълго време не можа да каже нито дума.
— Майчице, ама тя била истинска красавица! Откъде намери това сладурче? — попита невярващо той.
Уолтъм се направи, че не чува.
— Както вече ти казах, Теди Уолтъм никога не мами приятелите си. Е, ще я вземеш ли в колониите, или да си търсим друг купувач?
Даниел Люис се надигна и пъхна ръцете си дълбоко в джобовете. Тялото му се поклащаше, цялото му лице изразяваше съмнение.
— Побързайте, няма да стоим тук цяла нощ — обади се нетърпеливо Кейт, която нямаше намерение да се пазари. Всички знаеха, че морякът ще вземе стоката.
Теди Уолтъм я изгледа унищожително, но Даниел Люис също мръзнеше, а и неподвижната фигура на великана в краката му никак не му харесваше. Изглеждаше твърде тих за вкуса му, не хъркаше и не пъхтеше, както правеха пияните, не даваше никакви признаци на живот. От друга страна обаче, грамаден мъж като него сигурно трябваше да изпие цяла бъчва ром, за да се натряска и да падне в безсъзнание насред улицата.